Династията на Аршакидите (на арменски: Արշակունիներ; също арменски Аршакуни) е царска династия, управлявала древна Армения в периода 54 – 428. За партските Аршакиди под името Ашканиди говори и ал-Масуди в своето съчинение „Златните наноси“.[1]
Аршак I, 34 – 35 втори Аршакидски цар на арменския трон, както по арменските, така и според римските източници. Син на партския цар Артабан. Убит след година при заговор, организиран от римляните.
Санатрук I 116 е бил свален от Хосров I и заменен с Ашхадар. По време на римската окупация вдига въстание, но загива в битка. Неговият син Вагарш І продължава борбата.
Хосров I Велики, 198 – 211 – управлява 48 години. След падането на Партските Аршакиди през 226 ги приютява в Армения, и също води успешни войни с Арташир I Сасанидски. Убит от ръката на Анак от рода на партските Аршакиди, които приютява в заговор, организиран от Арташир Сасанидски.
Хосров II Котак, 330 − 338 – начало на царстването – осмата година на Костандин (306 – 337). Посадил Хосровския лес, който съществува и днес. Основава нова столица – град Двин.
Разбива втурналата се в Армания войска на мазкутите в битката при Ошакан.
Тиран, 338 − 350 – царува 13 години според всички арменски източници, освен Херонаци. По време на римо-персийските войни от 335 – 338 г. е взет в плен от персийския цар Шапуг и ослепен.
Тази статия е за арменската династия. За партската династия вижте Аршакиди (Партско царство). .png)
