Архаична Гърция
From Wikipedia, the free encyclopedia
Архаичният период от историята на Древна Гърция започва след гръцките тъмни векове, някъде от 9 век пр.н.е./8 век пр.н.е. – и продължава до персийската инвазия и началото на гръко-персийските войни[1]. Периодът започва с увеличаване на населението и окончателно се налага полисната система въз основа на синойкизма. За древногръцките градове през архаичния период е характерна двойствената форма на собственост – общополисна и частна, както и двойственият статут на местни жители и чужденци – метеките в Древна Атина и периеките в Спарта. Последните са свободни юридически, но без политически и граждански права[1].
През Архаичния период започва развитието на политически и икономически отношения, военното дело и културата. Въз основа на финикийската писменост е създадена гръцката азбука, съставени са първите епоси, развиват се строителството, архитектурата и скулптурата. Формират се въоръжени сили от пехотинци хоплити. В Древна Атина са създадени основните институции на демокрацията, развити след това през класическия период. В Древна Спарта законодателят Ликург провежда своите реформи, насочени към военизирана организация на обществения живот. Спарта подчинява Месения, а покореното население превръща в илоти. Основан е Пелопонеският съюз, доминиран от Спарта, която в края на 6 век пр.н.е. става най-силният гръцки полис. Освен тях на континента Месения и Антична Тесалия се развиват консервативно и предимно аграрно, а Аркадия, Елида, Етолия и Акарнания развиват само скотовъдство, запазвайки селския бит и патриархалните родово-племенни отношения чак до римско време. [1] От друга страна, между малоазийските древногръцки полиси и Древния Изток има търговски и духовен обмен, спомагащ за ускореното развитие на древногръцката цивилизация и култура.
През Архаичния период започва Великата гръцка колонизация.
В областта на културата периодът завършва с подновяването на тесните връзки с Изтока и интелектуална революция, възвестила класическия период.