Ариадне (бронепалубен крайцер, 1900)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ариадне (на немски: SMS Ariadne[~ 1]) е немски бронепалубен крайцер от времето на Първата световна война, петият поред кораб от серията крайцери на типа „Газеле“, построени за Имперския германски флот. В 1899 г. е заложен на стапелите на корабостроителницата „AG Weser“ в Бремен, спуснат на вода през август 1900 г., а през май 1901 г. влиза в състава на Хохзеефлоте (Флота на откритото море). Въоръжен е с батарея от десет 105 mm оръдия и два 450 mm торпедни апарата. Развива скорост от 21,5 възела (39,8 km/h). През мирните години носи разузнавателна служба в Хохзеефлоте. След началото на Първата световна война участва в патрулирането на Хелголандския залив. На 28 август британския кралски флот атакува линията на патрулите. В последващия бой „Ариадне“ е атакуван от два линейни крайцера и потъва. Около 200 члена на екипажа загиват, само 59 души са спасени в морето.
„Ариадне“ SMS Ariadne | |
![]() „Ариадне“ под огъня на британските линейни крайцери, 28 август 1914 г. | |
Флаг | ![]() |
---|---|
Клас и тип | Бронепалубен крайцер от типа „Газеле“ |
Производител | AG Weser в Бремен, Германска империя |
Служба | |
Заложен | 1899 г. |
Спуснат на вода | 10 август 1900 г. |
Влиза в строй | 18 май 1901 г. |
Потънал | 28 август 1914 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 2659 t (нормална); 3006 t (пълна) |
Дължина | 105,1 m |
Дължина по водолинията | 104,1 m |
Ширина | 12,2 m |
Газене | 4,93 m |
Броня | на палубата: 25 mm (по скосовете до 50 mm); щитове оръдия: 50 mm; на бойната рубка: 80 mm |
Задвижване | 2 трицилиндрови парни машини с тройно разширение; 9 водотръбни котли „военноморски“ тип |
Мощност | 8000 к.с. (5,9 МВт) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 21,5 възела (39,8 km/h) |
Далечина на плаване | 3560 морски мили на ход 12 възела; Запас гориво: 560 t въглища |
Екипаж | 257 души |
Кръстен в чест на: | Ариадна |
Въоръжение | |
Артилерия | 10×1 105 mm (SK L/40) |
Торпедно въоръжение | 2×1 450 mm ТА |
„Ариадне“ в Общомедия |