From Wikipedia, the free encyclopedia
Апалачите (на английски: Appalachian Mountains) са планина в източната част на Северна Америка[1], разположени на територията на САЩ и Канада, образуващи верига от хребети, долини, плата и платообразни участъци, с ширина от 300 до 500 km. Простират се от югозапад на североизток от 33° с.ш. до 49° с.ш. на 2600 km. Името ѝ произхожда от езика на индианските племена, населявали в миналото тази планинска верига.[2]
Апалачи | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | САЩ Канада |
Най-висок връх | вр. Мичъл |
Надм. височина | 2037 m |
Апалачи в Общомедия |
Основните орографски единици в Апалачите са: масиви и хребети – Адирондак, Алегейни, Блу Ридж, Грийн Маунтънс, Уайт Маунтънс; плата – Апалачко, Камберланд, Пидмънт. Преобладаващите височини са между 1300 и 1600 m, а максималната е връх Мичъл 2037 m (в хребета Блу Ридж). Планината е възникнала на мястото на геосинклинална система, активно развиваща се през палеозоя на базата на къснодокамбрийски нагъвания. От юрата до палеогена е станало заравняване на планинския релеф. През неогена и анропогена е настъпило възраждане на планинския процес, когато територията на съвременните Апалачи е изпитала сводово издигане, което е довело до силното разчленяване на повърхността и формирането на съвременния релеф. Повечето от хребетите имат нагънато-блоков и блоков характер и са разделени помежду си от междупланински ерозионни долини и котловини. През антропогена северната част на Апалачите е била подложена на континентално заледяване, докато южната е продължила да остава в условията на топъл и влажен климат, благодарение на което тук са могли да се съхранят гори, съставени от широколистни и вечнозелени видове, разпространили се по-късно и по-голямата част на планината.[2]
В зависимост от своя строеж и развитие Апалачите се делят на две части: Северни и Южни с приблизителна граница по 40° с.ш.
Климатът на Апалачите е омекотен от влиянието на Атлантическия океан и особено на Мексиканския залив. На север той е умерен, а на юг – субтропичен. Средните януарски температури се колебаят от -12°С на север до 8°С на юг, а средните юлски съответно от 18°С до 26°С. Годишната сума на валежите е 1000 – 1300 mm/m². През зимата в горния планински пояс се случват големи студове и пада много сняг, а в долините е сухо и много по-топло. Лятото е влажно, облачно, с обилни дъждове, особено по западните склонове. Най-ясно и слънчево времето се задържа в края на лятото и началото на есента.[2]
Реките в пределите на Апалачите текат в дълбоки долини, те са пълноводни целогодишно и притежават значителни хидроенергийни запаси. Годишната височина на оттока се колебае от 0,3 m/m² на север до 0,4 m/m² на юг. Най-големите реки, извиращи от планината са: Кънектикът, Хъдсън, Саскуехана и Тенеси. Много характерно явление е разливането на реките, в резултат от топенето на снеговете през пролетта и проливни дъждове през лятото. Най-големите реки в северните части на Апалачите са плавателни в долните си течения. Падайки по източния склон на платото Пидмънт, повечето от реките образуват бързеи и водопади (т.нар. „Линия на водопадите“) и се използват за получаване на евтина електроенергия.[2]
По своите геоморфоложки особености Апалачите също могат да се разделят на 2 части.
Най-характерните животни в Апалачите са ендемитите: виржински елен, виржински опосум, редица летящи мишки и др. Срещат се още бодливо свинче, мечка барибал, рис, енот, скункс, видра и др.[2]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.