род риби From Wikipedia, the free encyclopedia
Анциструсите (Ancistrus) са род сладководни риби от семейство Лорикариеви от разред Сомоподобни. Рибите са по-известни наименованието лепящи сомове.
Анциструси | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Kner, 1854 | ||||||||||||||||||
Анциструси в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Типовият вид се нарича Ancistrus cirrhosus.[1] Това е най-големият род в трибата Анцистрини.[2]
Името идва от гръцката дума agkistron и означаваща кука – препратка към формата на малките пипалца по бузите им. Родовете Pristiancistrus, Thysanocara и Xenocara днес са синоним на Анциструс.[2]
Анциструсът има всички типични белези на семейство Лорикариеви. Това включва тяло покрито с костни съдове и вентрална засмукваща уста.[3] Характеристиките, които най-много го асоциират с рода са месестите пипалца (мустачета) на главата на зрелите мъжки; женските имат пипалца по границата на муцуната, но те са по-малки, а и нямат пипалца по главата.[3] Пипалцата се развиват по гръдната перка на гръбначния стълб на мъжкия на някои видове.[3] Мъжките имат пипалца по бузите, които са слабо развити или липсващи при женските. При тях още липсват и пипалца по муцуната.[2] В сравнение с типичното сомче, анциструса е сравнително малък (15 cm или по-малък), по-сплескан и по-дебел със сравнителни широка глава. Оцветяването е типично пъстро кафяво, сиво или черно. Типични са и малки бели или жълти петна.[2]
Анциструсът е един от най-разпостранените родове от неговото семейство и негови представители има в целия ареал на Лорикариеви.[2] Срещат се в Амазонка в Южна Америка. Има и някои видове A. cryptophthalmus и A. formoso, които живеят в пещери.[4]
Храната на този род е типична за Лорикариеви – водорасли. Малките обитават осветените плитчини, правещи ги лесни жертви на птиците.
Видовете Анциструс имат способността да поемат въздух, чрез модифицирания си стомах.[5] Това им позволява да оцеляват в условия с ниско съдържание на въздух.[2]
Размножаването се извършва в пукнатини, пещери. Мъжките чистят пукнатините със смучещите си уста, преди да позволи на женската да се присъедини. Ухажването включва разперване на гръбначната и опашна перка и опити да придружи женската до „гнездото“. Докато женскта оглежда гнездото, мъжкия поддържа близък контакт.[3] Женската снася от 20 до 200 залепнали яйца, обикновено залепени за тавана на пукнатината.[3]
Женската не играе никаква роля в отглеждането на малките. Мъжкият чисти яйцата с перки и уста. Той преглеждат яйцата, за да махне заразени или неоплодени яйца, вентелира въздуха около тях с гръдната си перка и опашката.[3] През това време той няма да напуска пукнатината (пещерата), за да се храни, а ако излезе много бързо се прибира.[3] Яйцата се излюпват за 4 – 10 дни за около период от 2 – 6 часа; пази яйцата за 7 – 10 дни след излюпването.[3] Малките рибки остават в пещерата, закачат се по стената и тавана с усти, абсорбират си жълтъчната си торбичка за 2 – 4 дни и започнат свободно да плуват.[3]
Мъжките от тези видове се конкурират и са териториални. Те се предизвикват, като застават един до друг, глава до опашка, като перките на гърба и опашката се разперват и пипалата на бузите им се обръщат. Ако това ескалира в битка, те се обикалят и атакуват директно в главата.[3] Ако мъжки успее да изкара друг мъжки от гнездото му, то той ще изяде малките мъжки.[3]
Мъжкият може да пази няколко гнезда едновременно. Женските предпочитат мъжки, които пазят яйца или ларви.[3] В едно гнездо могат да се открият едновременно яйца, ларви в различни стадии и свободно плуващи ларви.[2]
Често се гледат от акваристите затова, че са по-малки от обикновените сомчета. Ядат водорасли. Доста са издръжливи. Лесно се размножават в аквариум. Разбират се с повечето сладководни риби. Има известни вариации в оцветяването им, като най-често срещано е бледо жълти петна на тъмен фон. Не рядко се срещат и албиноси. Предполага се, че хайвера им е чувствителен на светлина и албиносите са може би последствие от излагане на яйцата на силна светлина.
В миналото най-често срещаните видове са били Ancistrus dolichopterus и Ancistrus temminckii, сега има други видове, но е много трудна идентификацията им.
Големината им достига 15 см (мъжката), 12 см (женската), препоръчва се температура от 23 до 27 градуса по Целзий, живеят около 12 години. Храненето е лесно – пасат водорасли, храна от водорасли, храна на люспи, тиква, спанак, краставица, тиквички, зелен фасул и грах, известни са също, че приемат и замразени червеи.
Определянето на пола е много лесно, като женските обикновено имат израстъчета по ръба на брадата, а мъжките ги имат на центъра на главата. Понякога и женските имат такива израстъци, но са много малки.
Размножаването не е трудно: Мъжкият привлича женската в пещера или пукнатина, след това охранява яйцата след като ги оплоди докато се измътят (4 – 8 дни) и почнат свободно да плуват (4 – 6 дни след като се измътят), аквариста трябва да осигури подходяща пещера, храна и по един индивид от двата пола. Както и другите сомчета, анциструса би харесал наличието на блатно дърво, което ще изтържат и ще използват за криене – в отсъствието на друга растителна материя дървото е важно за тяхното оцеляване, като помага на метаболизма им при преработката на високопротеинова храна.[6]
Трябва да се внимава пипалата им да не попаднат във филтъра или да се закачат на кепче.
Родът Анциструс включва най-малко 59 именувани вида.[2] Неименуваните Лорикариеви обикновено се идентифицират по L-номер (особено извън академичните кръгове).
|
|
|
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.