Антигониди
From Wikipedia, the free encyclopedia
Антигониди (на гръцки: Δυναστεία των Αντιγονιδών) е древномакедонска царска династия, чиито представители са потомци на Антигон I Монофталм (Еднооки), пълководец на Александър Македонски.[1]
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/12/Antigone_le_Borgne_%28pi%C3%A8ce%29.jpg/320px-Antigone_le_Borgne_%28pi%C3%A8ce%29.jpg)
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/43/D%C3%A9m%C3%A9trios_Ier_Poliorc%C3%A8te_%28pi%C3%A8ce%29.jpg/320px-D%C3%A9m%C3%A9trios_Ier_Poliorc%C3%A8te_%28pi%C3%A8ce%29.jpg)
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3f/Tetradrachm_of_Antigonus_Doson.jpg/320px-Tetradrachm_of_Antigonus_Doson.jpg)
Наследявайки владенията на Антипатридите в по-голямата част от Македония, Антигон I Монофталм се опитва да възстанови единството на империята на Александър Македонски, но среща острата съпротива на останалите диадохи и е разбит в битката при Ипс, Фригия, през 301 г. пр. Хр. Антигон I загива в битката,[1] но синът му Деметрий I Полиоркет успява да се спаси и няколко години по-късно налага властта си над по-голямата част от Македония, но завършва живота си като пленник в двора на Селевк I Никатор. След период на междуособици през 276 г. пр. Хр. синът на Деметрий I – Антигон II Гонат възвръща контрола на династията над по-голямата част от Старото царство, както и над повечето гръцки полиси.[2] Последният представител на династията – Персей се прочува като борец за гръцката независимост от Рим, но в крайна сметка през 168 г. пр. Хр. при Пидна войските му са разбити от римските легиони начело с Луций Емилий Павел.[3]