Антефикс
From Wikipedia, the free encyclopedia
Антѐфиксът (на латински: antefixus, като комбинация от две думи – ánte – отпред и fixére – прикрепвам, фиксирам) е архитектурен елемент от мрамор, глина или теракота, използван в класическата архитектура при храмове и обществени сгради. Предназначен е за прикриване на краищата на керемидите и предпазване на покривните греди, като бариера за улесняване оттичането на водния поток. Понякога може да прикрива и челото на долния край на стрехата. Прилага се обикновено при римската, етруската и гръцка храмова архитектура. В древногръцката и римската архитектура антѐфиксът придобива, освен утилитарни, и независими декоративни функции, като в някои случаи се превръща дори в скулптурен елемент. По-късно, при неокласицизма и ампира, преминава и в украсата на мебели.[1][2][3]