Анод
From Wikipedia, the free encyclopedia
Анодът – (от гръцки ἄνοδος (anodos) – път (движение) нагоре)[1] е положителният полюс на източника на ток или електродът на прибор, присъединен към положителния полюс на източника на ток. Името му е дадено от Майкъл Фарадей.[2] Потенциалът на анода при работа на източника винаги е по-висок от потенциала на другия електрод с името катод.
От създателите на теорията в електротехниката за движение на електрическия ток е приета посоката на движение на положителните заряди. На тази база са създадени и се използват основните закони в електротехниката. Исторически това се е наложило поради факта, че електроните, като основни носители с отрицателна полярност, са открити значително по-късно. На това се дължи „конфликтът“ – приетата теоретична посока на тока в една електрическа верига е обратна на посоката на движение на електроните като физически носители и създатели на този поток от наелектризирани частици.