From Wikipedia, the free encyclopedia
Анимацията е бързо последователно показване на образи на неподвижни елементи с цел създаване на илюзия за движение. Това е оптична илюзия, дължаща се на известното забавяне (зрителна персистенция) в обработката на образа, получен от зрителния апарат, от човешкия мозък. Най-често анимацията се прави с помощта на техниките на заснемане на видео и филми.
При продукцията на филми се използват техники, чрез които всеки кадър на филма е изработен самостоятелно. Тези кадри могат да бъдат създадени чрез фотографиране на нарисуван образ или с правенето на малки промени на макет (както е в пластилиновата анимация). След това всичко се заснема със специална камера. Когато кадрите се свържат заедно и резултатът се гледа, наблюдаващият има илюзията, че вижда непрекъснато движение. Създаването на подобен тип филми е доста трудоемко и продължително, но развитието на компютърната анимация ускорява процеса.
От латинското animātiō, „оживявам“; от animō („оживявам“ или „давам живот“)[1] + -ātiō („действие“).
.GIF)
Френският изобретател Емил Рейно е един от първите, които създават т.нар. „светещи пантомими“ през 1877 г., още преди появата на кинематографа. Той патентова своя „Оптичен театър“, в който използва перфорирана лента с желатинови пластинки за прожекция на хумористични и наивни рисувани сценки, синхронизирани с музика и звукови ефекти, композирани от него самия.
Жорж Мелиес е френски кинотворец, който става известен с развитието на много технически и разказвателни елементи на филмовото изкуство в ранния етап на киното. Открива многократната експозиция, stop-motion, ускорената и забавената киноснимка и покадровото оцветяване на филма. Заради уменията си да трансформира реалността във филмите си понякога го наричат киномагьосник (на английски: Cinemamagician).
Друг французин – Емил Кол прави първите реални стъпки на анимационните филми във Франция.
През 1908 той създава филма „Fantasmagorie“. Героят е човече от пръчици, което се среща с различни обекти, които се превръщат в други – например бутилка вино става цвете. На две места на сцената излизат и ръцете на аниматора. Изработването на филма е чрез рисуване на всеки кадър върху хартия и след това заснемане на кадъра на негативен филм, което прави изгледа тъмен. Това е първият филм, направен с техниката на традиционната анимация.
Пионерът на американския анимационен филм е Джеймс Стюарт Блактън. Той първи използва техниката stop-motion и рисуване на ръка. Ученик на Томас Едисън, той създава тези концепции в началото на 20 век, като първата му работа е от 1900. Блактън се счита за първия аниматор, а филмът му Humorous Phases of Funny Faces се сочи за първия анимационен филм. Голям принос за развитието на американската анимация има Уинзър Маккей. Той е успешен автор на комикси за вестниците и пренася вниманието си към детайла и към филмите. Налага се цели екипи да рисуват многото подробности в кадрите на филмите му. Сред тях са Малкият Немо, Динозавърчето Гърти и Потъването на Лузитания.
Сред европейските автори на анимация в първите години на 20 век са Ханс Рихтер, Валтер Рутман, Викинг Егелинг, Оскар Фишингер, Бела Бартош. Лоте Райнигер се счита за откривателка на силуетния филм, а Владислав Старевич е пионер на кукления филм. Към 1910 г. производството на късометражни анимационни филми вече е отделна индустрия и те започват да се показват в киносалоните.
Американският рисуван филм през 30-те и 40-те години на 20 век се свързва с феномена Мики Маус на Уолт Дисни пожънал небивал търговски успех и доказал силата на мърчандайзинга в американската филмова индустрия. Подобни герои, отговарящи на масовия вкус, са Осуалд щастливият заек, Попай Моряка, Коко клоунът, Супермен и др. Други известни анимационни студии през този период са Флайшър и UPA (United Productions of America – Юнайтед Продакшънс оф Америка).
Традиционната технология[2] се основава на мултипликацията на рисувани картинки, като се заснемат покадрово двуизмерни рисунки, всяка от които леко се отличава от другата. Първоначално всеки кадър се е рисувал отделно и изцяло, като това отнемало много време и било много трудоемко. След това е измислена послойната техника на рисуване на предмети и фон върху прозрачни филми, наслагвани един върху друг. На единия слой се разполагал задният фон, на следващия – неподвижните части на персонажите, на третия – подвижните части и т.н. Това значително намалява разхода на труд, тъй като не се налага всеки кадър да се започва от нулата. Първи прилага тази техника Уолт Дисни.
Предимството на рисуваната мултипликация е в нейната техническа простота (в граничния случай е достатъчно само показването на картинките, без кинооборудване. Именно такива са картините на Емил Рейно). Освен това тя се поддава на разделение на труда и създаване на конвейер, като най-типична в това отношение е компанията на Дисни. Все пак продуцирането на пълноценен анимационен филм с 24 кадъра в секунда си остава дълъг и трудоемък процес и затова в периода след Втората световна война се развива така наречената редуцирана мултипликация с използване на статични кадри и намален брой кадри в секунда.
В днешно време мнозинството ръчно рисувани филми се произвеждат в Япония. С навлизането на компютрите рисунките на аниматорите и фона или се сканират или директно се въвеждат в компютърни системи. Различни софтуерни програми служат за оцветяване и имитират движението на камерата и други ефекти. Крайният резултат от компютърната обработка се извежда на различни носители, включително традиционния 35 mm филм и по-нови медии като цифрово видео.
Stop-motion е вид анимация, създадена чрез физическо манипулиране на реални обекти и фотографирането им кадър по кадър, за да се създаде илюзия за движение. Съществуват много видове, които обикновено носят името на обекта, използван за анимацията: кукли, пластилин, изрязани фигурки от плат или хартия, силуети и др. И този вид анимация се улеснява значително след навлизането на компютрите.
Фигурите на двуизмерната (2D) анимация се създават на компютър с 2D растерна графика или 2D векторна графика. Това включва компютризирани варианти на традиционни анимационни техники като морфинг (на английски: morphing – плавно преминаване от един образ в друг), onion skinning (наслагване на няколко кадъра) и ротоскопиране (на английски: rotoscoping).
Триизмерната (3D) анимация се създава изцяло от аниматора. За целта обектът се представя като скелет и мрежовидна повърхност, поддаваща се на математическо описание, която се контролира от скелета – процесът се нарича rigging. Могат да се включат и редица други математически функции като гравитация, симулирана кожа или коса, въздействие на огън, вода и др. – всичко това се подчинява на 3D динамика. Добре направена 3D анимация е трудно да се различи от действителността и често се използва за визуални ефекти и в игралните филми. Играта на играчките (1995, САЩ) е първият дългометражен анимационен филм създаден изцяло със средствата на 3D анимация.
Графичните файлови формати GIF, MNG, SVG и Flash (SWF) позволяват гледането на анимация от записан файл или през браузър в интернет.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
