Андроник Дука (братовчед на Михаил VII)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Андроник Дука (на гръцки: Ανδρόνικος Δούκας; Andronikos Dukas; на латински: Andronicus Ducas; * ок. 1050; † 14 октомври 1077) от византийската династична фамилия Дука е византийски държавник, генерал, протовестиарий на Византия. Той е баща на императрица Ирина Дукина.
Андроник Дука | |
протовестиарий на Византия | |
Роден |
1006 г.
|
---|---|
Починал | 14 октомври 1077 г. (71 г.)
|
Семейство | |
Род | Дука |
Баща | Йоан Дука |
Майка | Ирина Пигонитиса |
Братя/сестри | Константин Дука |
Съпруга | Мария Българска |
Деца | Йоан Дука Ирина Дукина Михаил Дука Теодора Дукина Стефан Дука Константин Дука Анна Дукина |
Той е най-големият син на кесаря Йоан Дука († 12 май 1088) и съпругата му Ирина Пигонитиса († 1060/1065), дъщеря на генерал Никита Пигонит.[1][2] Баща му е по-малък брат на император Константин X Дука (упр. 1059 – 1067). Брат е на кесаря Константин Дука († 1075/1076).
През 1071 г. Андроник е началник на части на византийската войска по време на кампанията на император Роман IV Диоген против селджукските турци на султан Алп Арслан. Той командва резерва по време на битката при Манцикерт и обявява, че императорът е победен и дезертирал от бойното поле. Затова той е обвинен за поражението на византийската армия и последвалото пленяване на Роман IV от противниците.
През 1073 г. той получава от братовчед си император Михаил VII Дука длъжността „доместик на Изтока“ – главенокомандващ на имперската армия в този регион.
През 1074 г. заедно с баща си Андроник командва императорската войска по време на похода против въстаналите франкски и нормански наемници начело с Русел дьо Байол. Андроник е тежко ранен и с баща му са пленени. Въстаниците освобождават тежкоранения Адроник. Той постъпва в манастир с името Антоний. Умира на 14 октомври 1077 г.