Английска революция
From Wikipedia, the free encyclopedia
Английската революция, наричана в англоезичната литература Английска гражданска война (на английски: English Civil War),[1][2] е поредица от политически конфликти и въоръжени сблъсъци в Англия между привържениците на краля на Англия Чарлз I и Парламента на Англия, подкрепен от новосъздадена армия, придружени с религиозна война, които продължават от 1642 до 1651 г.
Английска революция | |
Алегория на Английската революция от Уилям Шекспир Бъртън. Ранен рицар лежи на земята, а пуритан в черно стои на заден план. | |
Участници | англичани |
---|---|
Място | Кралство Англия |
Дата | 22 август 1642 – 3 септември 1651 |
Резултат | край на абсолютната монархия, установяване на конституционна монархия и Английска република |
Английска революция в Общомедия |
Революцията завършва с успех на парламентаристите, като в хода на войната крал Чарлз I е екзекутиран, а синът му Чарлз II е изпратен в изгнание. Установява се Английската република (Английска общност) (1649 – 1653), а след това Протекторатът (1653 – 1659) – диктатура на Оливър Кромуел.
Някои историци разграничават три периода на гражданската война: първата (1642 – 46) и втората гражданска война (1648 – 1649) противопоставят роялистите на привържениците на Дългия парламент, докато в третата гражданска война (1649 – 1651) тези, които искат да възстановят монархията като върнат Чарлз II, се сражават с подкрепящите парламента, останал само с част от депутатите (Rump Parliament). Гражданската война приключва с победа на парламентаристите в битката при Устър (Battle of Worcester) на 3 септември 1651 г.
Макар че се нарича „Английска“, в гражданската война присъства и елемент на национална борба поради военните действия между англичани, шотландци и ирландци, макар и той да играе второстепенна роля.
В резултат от войната се установява конституционният принцип, че монархът не може да управлява без съгласието на парламента, който е затвърден по-късно чрез Закон за правата от 1689 г., приет по времето на Славната революция. Така се извършва преход от абсолютна монархия към конституционна монархия, при която властта на краля е ограничена от властта на парламента, а гражданските свободи са гарантирани.
Революцията открива пътя към индустриалната революция в Англия и към нейното капиталистическо развитие. Епископатът в държавната църква е премахнат и в нея надделяват презвитерианите.