Аналогия на разделената линия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Аналогия на разделената линията или Линията на Платон е пояснение, което Платон прави при представянето на своите възгледи за структурата на познанието. То се намира в края на книга VI от Държавата (509D-513E).[1] В текста, който е диалог между Сократ и брата на Платон, Главкон, аналогията на разделената линия е предшествана от Метафората за Слънцето и е следвана от Мита за пещерата. По-натаък Сократ се връща наново (533d-534a) към съдържанието на аналогията.
Тази статия вероятно е резултат от машинен превод, има неверен синтаксис и/или неуточнени специални термини и трудно разбираем текст. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Платоновото изложение се коментира и дискутира от античността до наши дни[2] като се очертават основно два свързани аспекта:
- методологически: четириделно представяне в термините на възприятие, мнение, разбиране и разумност;
- онтологически: четириделно представяне в термините на привидности, предмети, определения и идеи (или 'форми').
Аналогията преполага, че предметите се отнасят към своите сенки, така както предполаганите от Платон идеи се отнасят към обичайните разбирания.