Александрос Маврокордатос

Александрос Маврокордатос (на гръцки: Αλέξανδρος Μαυροκορδάτος) е един от политическите лидери по време на т.нар. гръцка война за независимост и водач на английската партия по време на баварократията в Гърция.^[2][3]

Александрос Маврокордатос Αλέξανδρος Μαυροκορδάτος
гръцки политик
Роден	3 февруари 1791 г. Цариград, Османска империя
Починал	6 август 1865 г. (74 г.) Егина, Кралство Гърция
Погребан	Първо атинско гробище, Гърция
Етнос	гърци[1]
Учил в	Падуански университет
Семейство
Род	Маврокордатос
Александрос Маврокордатос в Общомедия

Най-известният представител на видния фанариотски род с произход от Хиос – Маврокордатос.

По бащина линия е с произход от рода Маврокордатос, а по майчина от други фанариоти – Караджа. От малък работи като секретар в канцеларията на дядо си майчина линия Никола Караджа, който е княз на Влашко от страна на Високата порта.

Посветен във филики Етерия (заедно с Панайотис Анагностопулос) през 1819 г. в Пиза от Атанас Цакалов.^[4] В Пиза се запознава с Пърси Биш Шели и съпругата му Мери Шели, изявени филелинисти и близки на Джордж Байрон.

През 1821 г. е един от организаторите на революционното движение в Архипелага и по-специално в Месолонги. Отговорник за революционното движение в Западна Гърция, той е упрекван от мемоаристите за загубата в битката при Пета, в резултат от която Етолоакарнания остава под османски контрол.^[5]

Той е първият председател на първото народно събрание в Епидавър (януари 1822 г.) и първи ръководител на първото гръцко правителство. Застава начело на така наречената или наричана „градска партия на реда“, опитвайки се постави под контрол паликарите и да въведе централизирана система за управление.

Противник на Йоан Каподистрия, той е заместник-председател на Народното събрание през 1832 г. Негов най-голям противник е Йоани Колети.

След като се решава въпроса за статута на Гърция като монархия, Александрос Маврокордатос застава в опозиция на крал Отон I Гръцки начело на т.нар. английска партия, изповядваща политически идеята за либерална демокрация, и на няколко пъти е министър до 1844 г., като за кратко дори е и премиер, преди завръщането на Колети от т.нар. почетно изгнание. Гръцки посланик в Мюнхен, Берлин, Лондон, Константинопол и Париж.

През 1854 г. по време на кримската война е премиер.

В началото на 1860-те години ослепява и умира през 1865 г.^[6][7]

Бележки

1. Уикипедия на гръцки език.
2. Νικηφόρος Διαμαντούρος, Οι απαρχές της συγκρότησης του σύγχρονου κράτους στην Ελλάδα (2002)
3. Μιχαήλ Στασινόπουλος Σελίδες από την πολιτική ιστορία του νεώτερου Ελληνισμού σ.68
4. Ιωάννης Φιλήμων, Τόμ. Α΄ σ. 402
5. Ε.Γ.Πρωτοψάλτης: Μεταξύ των εφοδίων που έφερε ο Μαυροκορδάτος στο Μεσολόγγι ήταν κι ένα μικρό τυπογραφείο με το οποίο ο Φιλήμων τύπωσε το Προσωρινό Πολίτευμα της Επιδαύρου και ο Meyer τα πρώτα φύλλα των Ελληνικών Χρονικών στο Μεσολόγγι (σ. 26)
6. Κατά τον Μακρυγιάννη, Απομνημονεύματα 1850 1907 (Μέρμηγκας χχ) σ.551« Ο Μαυροκορδάτος δεν είχεν τους τρόπους να ζήση»
7. Στέφανος Ξένος, Η ηρωίς της Ελληνικής Επαναστάσεως 1861, Α΄545 „Εις τας επικερδεστέρας περιστάσεις ανεδείχθη αφιλοκερδέστατος“