Албански владения
From Wikipedia, the free encyclopedia
Средновековни албански владения е историко-политически термин обозначаващ самостоятелно управляваните от властели територии в днешна Албания, Епир и части от Косово, обособили се по време, и просъществували след разпадане на Душановото царство през 1371 г.
Първият известен от историята владетел на земи в днешна Албания е Прогон, за който споменава Ана Комнина в „Алексиадата“, като управител на Арбан. [1] Прогон е архонт на Круя. Синът на Прогон – Димитри е в династичен брак и съюз с крал Стефан Първовенчани, вземайки за съпруга дъщеря му Комнина Неманя.
През 1444 г. албанските владения се обединяват в Лешка лига с цел противодействие на османското завоевание на албанските земи, завършило с превземането на крепостта Круя през 1479 г. Предходно, през 1478 г. венецианският адмирал Томазо Малипиеро е натоварен от дожа на републиката на Свети Марко да иска мир, пристигайки в края на пролетта за мирни преговори от Шкодра в Кюстендил, където се намира лагера на османския владетел Мехмед II с дивана в състав от тримата везири.[2]