висше музикално училище в Пловдив From Wikipedia, the free encyclopedia
Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ (съкратено АМТИИ) е висше училище за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.
Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ | |
Девиз | „Творим изкуство за хората и хора за изкуството“ |
---|---|
Основан | 1964 г. |
Вид | държавна |
Ректор | доц. д-р Жан Пехливанов |
Местоположение | Пловдив, България |
Сайт | artacademyplovdiv |
Местоположение в Пловдив | |
Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Общомедия |
Член е на Асоциацията на европейските консерватории, музикални академии и висши училища по музика, както и редовен член на Международната организация за фолклорно изкуство към ЮНЕСКО. Академията поддържа контакти с висши училища по изкуствата в редица европейски страни.
От октомври 2022 г. Академията е официален партньор на инициативата Нов Европейски Баухаус.
Основана е като филиал на Българската държавна консерватория от Асен Диамандиев през 1964 г. Става самостоятелно висше училище през 1972 г. с името Висш музикален педагогически институт. Първоначално насочено главно към подготовка на учители по музика, с годините училището разширява дейността си.[1] То става единственото висше училище с няколко специалности, насочени към българската народна музика, като активна роля в това развитие играе неговият основател Асен Диамандиев.[1]
През 1999 г. в академията е монтиран тръбен орган, произведен от Werner Bosch Германия. Инструментът е учебен – има един мануал, пълна педалиера и 5 регистъра.
На 31 януари 2019 г. с решение на Народното събрание Академията е преименувана в чест на проф. Асен Диамандиев.[2]
През февруари 2020 г. за ректор е избрана проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак, чийто мандат приключва през март 2024 г., когато е избран за нов ректор доц. д-р Жан Пехливанов.
№ | Име | Период |
---|---|---|
1. | проф. Асен Диамандиев | 1972 – 1979[3] |
2. | проф. Недялчо Тодоров | 1979 – 1983[3] |
3. | проф. Георги Кънев | 1983 – 1989[3] |
4. | проф. Иван Спасов | 1989 – 1996[3] |
5. | проф. Георги Кънев | 1997 – 1999[3] |
6. | проф. Анастас Славчев | 1999 – 2008[3] |
7. | доц. д-р Василка Йончева | 2008 – 2011[3] |
8. | проф. Милчо Василев | 2011 – 2019[3] |
9. | проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак | 2020 – 2024[4][5][6] |
10 | доц. д-р Жан Пехливанов | 2024 – |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.