Азбест е общо наименование на група влакнести минерали, повечето от които са магнезиеви силикати.[1][2] През 2005 г. са добити 2,2 млн. тона азбест в световен мащаб. Русия има най-голям дял от добива, който възлиза на 40% от общото количество, след нея са Китай и Казахстан. Град в Русия, Свердловска област, е наречен Асбѐст поради голямото находище на материала азбест, намиращо се наблизо. В града действат 6 азбестови фабрики, както и други свързани с тях производства.[3]
Тази статия е за материала. За града в Русия вижте Асбест.
Употреба
Азбестът е негорим и се използва за производство на тъкани още в Древен Египет. В по-ново време се използва за изготвянето на негорими тъкани, материали и пожароустойчиви строителни плоскости.
Използването на азбест в производството на различни видове материали е доста разпространено в годините от 1960 до 1980. Той се употребява най-вече заедно с цимент (90% от неговата употреба) и съответно е разпространен най-вече в строителството.
Азбестоцимент
Азбестоциментът се получава чрез смесване на средновлакнест азбест, цимент и вода. От сместа чрез пресоване се получават тръби, покривни плочи и др. Материалът е огнеупорен, водонепропусклив, с голяма якост, но крехък. Нарича се още етернит.
Въздействие върху здравето
Вдишването на някои видове азбестови влакна може да предизвика тежки заболявания, включително рак.[4] Най-често срещаните заболявания, свързани с хронично излагане на азбест, включват: азбестоза (силикатоза) и плеврални аномалии (мезотелиом, рак на белия дроб), гастроинтестинален карцином.[5] В много страни употребата на азбест е забранена.
Азбест е използван и при построяването на първите 40 етажа на Световния търговски център. По тази причина след атентатите от 11 септември 2001 г. въздухът над Манхатън е силно замърсен.[6]
Важно е да се отбележи, че около 125 милиона души в света са изложени на контакт с азбест в професионалния им живот и 90 000 умират всяка година.
Мерки за безопасност
Много фирми в Европа се занимават с подмяната на азбеста в сградите, построени през периода 1960 – 1980 г. При заместването на този материал трябва да бъдат взети множество предпазни мерки. Първо, около сградата се създава зона, в която само работещите имат право да влизат. Изгражда се специално помещение, в което те ще се преобличат. Това помещение е свързано с филтър за въздуха, защото праховидните влакна, които се отделят от материалите, съдържащи азбест, са опасни за околната среда. Работниците, които премахват азбеста, носят специални костюми, и въздухът, който поемат през скафандъра си, е пречистен, за да се избегне вдишването на влакната.
След приключване на задачите работниците минават през три процедури, преди да свалят костюма. Първо, влакната се премахват с уред, подобен на прахосмукачка, след което преминават през душ за дезинфекциране. Накрая работниците свалят костюма и всички дрехи, които носят отдолу, и минават през втори душ за дезинфекциране. Едва тогава те могат да се преоблекат и да напуснат зоната.
Тези предпазни мерки са много важни, защото болестите, свързани с вдишването на азбеста, могат да се появят до пет години след първото излагане на прах от азбест.
Източници
Литература
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
