Адолф Виндаус

Адолф Ото Райнхолд Виндаус (на немски: Adolf Otto Reinhold Windaus) е германски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1928 г. за работата си по стеролите и връзката им с витамините. Той е ментор на Адолф Бутенант, който също печели Нобелова награда за химия през 1939 г.

Адолф Виндаус Adolf Windaus
германски химик
Роден	25 декември 1876 г. Берлин, Германска империя
Починал	9 юни 1959 г. (82 г.) Гьотинген, Западна Германия
Погребан	Гьотинген, Федерална република Германия
Учил в	Хумболтов университет на Берлин Фрайбургски университет
Научна дейност
Област	органична химия, биохимия
Работил в	Фрайбургски университет Инсбрукски университет Гьотингенски университет
Видни студенти	Адолф Бутенант
Награди	Нобелова награда за химия (1928)
Семейство
Съпруга	Елизабет Резау
Деца	3
Адолф Виндаус в Общомедия

Биография

Адолф Виндаус е роден в Берлин. Интересът му към химията се поражда от лекциите на Емил Фишер. Той започва да следва медицина и химия в Берлинския университет, а по-късно и във Фрайбургския университет. В началото на 20 век завършва докторантурата си и се фокусира върху холестерола и други стероли, работейки във Фрайбургския университет. През 1913 г. става професор по химия в Инсбрукския университет, а през 1915 г. се премества в Гьотингенския университет, където остава до пенсионирането си през 1944 г. През 1915 г. се жени за Елизабет Резау, от която има три деца.^[1]

Той участва в откриването на трансформацията на холестерола чрез няколко стъпки до витамин D₃ (холекалциферол) под въздействието на ултравиолетово лъчение. Той отдава патентите си на компаниите Merck KGaA и Bayer, които започват да произвеждат медицински холекалциферол към 1927 г.^[2] Виндаус намира начин за синтезиране на хистамин, намира сяра в състава на витамин B1, изучава противорахитните вещества, както и химичния строеж на колхицина, сърдечните гликозиди, имадизола и други природни биологически активни вещества. През 1928 г. е награден с Нобелова награда за химия. През 1952 г. е удостоен с орден Pour le Mérite.^[1]

Умира на 9 юни 1959 г. в Гьотинген.^[1]

Източници

1. Adolf Windaus - Biographical - NobelPrize.org
2. Haas, Jochen. Vigantol – Adolf Windaus und die Geschichte des Vitamin D // Wurzbg Medizinhist Mitt 26. 2007. с. 144–81.