![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4c/Admiral_Kuznetsov_aircraft_carrier.jpg/640px-Admiral_Kuznetsov_aircraft_carrier.jpg&w=640&q=50)
Адмирал Кузнецов (самолетоносач)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Адмирал от флота на Съветския съюз Кузнецов[5] (предходни названия според реда на присвояването им: „Съветски съюз“ (по проект), „Рига“ (при залагането), „Леонид Брежнев“ (при спускането на вода), „Тбилиси“ (при изпитанията)) е тежък авионосен крайцер (ТАВКР), единствен от този клас кораби в състава на ВМФ на Русия. Кораб от проекта 1143.5. Спуснат на вода през 1987 г. През 1991 г. е преименуван в чест на адмирала от флота Николай Кузнецов. Изработването на втория подобен „Рига“ („Варяг“) е прекратено през 1998 г., и впоследствие е продаден на Китай за 25 милиона долара, където е достроен като самолетоносача „Ляонин“.
„Адмирал на Съветския съюз Кузнецов“ Адмирал Флота Советского Союза Кузнецов | |
![]() ТАВКР „Адмирал Кузнецов“, 2012 г. | |
Флаг | ![]() ![]() |
---|---|
Клас и тип | Тежък авионосен крайцер |
Производител | Черноморски корабостроителен завод в Николаев, СССР. |
Служба | |
Поръчан | 3 март 1981 г.[1] |
Заложен | 1 септември 1982 г.[1] |
Спуснат на вода | 4 декември 1987 г.[1] |
Влиза в строй | 20 януари 1991 г.[1] |
Изведен от експлоатация | В състава на Северния флот на Русия |
Състояние | до 2020 г. в ремонт и модернизация[2] |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 46 540 t (стандартна)[1], 59 100 t (пълна)[1] |
Дължина | 306,45 m (максимална)[1] |
Ширина | 33,41 m 71,96 m (по полетната палуба)[1] |
Газене | 10,4 m (максимална)[1] |
Броня | Валцувана стомана, дублиране на корпуса на „сухи отсеци“. Противоторпедната трислойна защита с ширина 4,5 m, издържа попадение на заряд до 400 kg TNT[3]. |
Задвижване | 4 парни турбини ТВ-12-4[1]; 8 парни водотръбни котли КВГ-4; 4 гребни винта; 200 000 к.с.[1] |
Скорост | 29 възела (54 km/h) |
Далечина на плаване | 7680 морски мили при 18 възела ход[1] |
Екипаж | 1980 души, в т.ч.:[1] 520 офицера 322 мичмана 1138 матроса |
Радиолокационни станции (РЛС) | РЛС за общ контрол: 1× РЛК с ФАР „Марс-Пассат“ 1× РЛС МР-750 „Фрегат-МА“ 2× РЛС МР-360 „Подкат“ 3× РЛС „Вайгач“ СУ на авиацията: 1× „Резистор-К42“ 2× „Газон“ |
Хидроакустическа система (ХАС) | ХАК „Полином-Т“ ХАС „Звезда-М1“ |
Радиоелектронно оборудване | Комплекс „Бейсур“ БИУС „Лесоруб“ Комплекс за свръзка „Буран-2“ Комплекс за РЕБ „Созвездие-БР“ |
Въоръжение | |
Артилерия | Зенитна артилерия: 6x6 30 mm (48 хил. снаряда) |
Ракетно въоръжение | 12x ПУ за ПКРК П-700 „Гранит“ 4x2 модула за ЗРАК „Кортик“ (256 ракети, 48 хил. снаряда) 4x6 ПУ за ЗРК „Кинжал“ (192 ракети) |
Самолети | По проект:[1] 26x МиГ-29К или Су-33 Фактически:[4] 14x Су-33 2x Су-25УТГ 10x МиГ-29К 4x МиГ-29КУБ |
Хеликоптери | По проект: 4x Ка-27РЛД; 18x Ка-27 или Ка-29; 2x Ка-27ПС[1] |
Други | Противолодъчно въоръжение: 2x10 РБУ-12000 (60 дълбочинни бомби) |
„Адмирал на Съветския съюз Кузнецов“ в Общомедия |
Предназначен е за поразяване на големи надводни цели, защита на морските съединения от нападение на вероятния противник с използването на самолетоносачи и голям брой подводни лодки; има също задачата да поддържа десантните операции[6].
Построен е в „Черноморския корабостроителен завод“, гр. Николаев, СССР, днес Украйна.
Разчетен е за базирането и обслужването на 28 самолета и 24 вертолета[7][8][9][10]. Авиопаркът на руската палубна авиация по брой на самолетите и вертолетите е няколко пъти повече, отколкото са възможностите на самолетоносача по тяхното разполагане, за това състава на авиогрупата се променя в зависимост от поставените задачи. Справочникът Military Balance 2016[11] указва следната достъпна към 2016 г. за самолетоносача палубна авиация: основа на авиокрилото съставляват палубните изтребители-бомбардировачи МиГ-29К и МиГ-29КУБ 26 на брой; освен това, на въоръжение има 18 единици тежки палубни изтребители-бомбардировача Су-33. В зависимост от изпълняваните задачи също може да носи противолодъчните вертолети Ка-27, ударно-десантните вертолети Ка-29 и преминаващите изпитания ударни вертолети Ка-52К[6][12]. Също така самолетоносачът носи 12 пускови установки 4К-80 за тежките ракети „Гранит“.
„Адмирал Кузнецов“ се явява единственият авионосещ кораб в света, който може да се намира в Черно море, тъй като според конвенцията Монтрьо преминаването на „чисти“ самолетоносачи през проливите Босфор и Дарданели е забранен, а ТАВКР „Адмирал Кузнецов“ обладава ракетно въоръжение и на база на това се определя като „авионосен крайцер“[13].
Награден е с Ордена Ушаков (2018 г.).