![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a8/Bassi_Agostino_1773-1856.png/640px-Bassi_Agostino_1773-1856.png&w=640&q=50)
Агостино Баси
From Wikipedia, the free encyclopedia
Агостино Баси (на италиански: Agostino Bassi) е италиански естествоизпитател, ентомолог и паразитолог, един от първопроходците на микробиологията. Той открива, че мускардиновата болест по копринените буби се причинява от жив организъм – микроскопична гъба, която той нарича Botrytis paradoxa и която по-късно ще бъде наречена Beauveria bassiana в негова чест. Баси предшества Луи Пастьор и Робърт Кох в привеждането на доказателства, че заразните заболявания се предизвикват от патогенни микроорганизми и предлага мерки за превенция срещу разпространението на заразите като дезинфекция, поддържане на чистота в помещенията и изолация на болните популации.[1]
Агостино Баси Agostino Bassi | |
![]() Портрет на Агостино Баси | |
Роден |
25 септември 1773
|
---|---|
Починал | 8 февруари 1856 (82 г.)
|
Погребан | Италия |
Националност | ![]() |
Учил в | Павийски университет |
Научна дейност | |
Област | ентомология, микробиология |
Учил при | Алесандро Волта, Ладзаро Спаланцани |
Известен с | Откриване на Beauveria bassiana – причинител на мускардиновата болест при копринените буби (1835 г.) |
Награди | Орден на почетния легион (1840 г.) |
Повлиян | Ладзаро Спаланцани |
Повлиял | Луи Пастьор |
Агостино Баси в Общомедия |
През 1844 г. в капиталния си труд „За заразите като цяло“ (на италиански: Del contagio in generale) Баси излага идеята, че заразните болести при растенията и животните, но също и при хората, като например морбили, сифилис и чума, се причиняват от други живи микроорганизми.[1][2]