Агилулф

Агилулф (Agilulf, Аго, Turingus; † 616) е крал на лангобардите (591 – 616).

Агилулф
крал на лангобардите
Роден	не по-рано от 555 г.
Починал	май 616 г. Милано
Семейство
Баща	Аутари
Майка	Теодолинда
Съпруга	Теодолинда (590)
Деца	Адалоалд Гундеперга
Агилулф в Общомедия

Биография

Той е херцог на Торино (dux Taurinensium civitatis). През 590 г. лангобардските херцози го избират за наследник на крал Аутари и през май 591 г. е коронясан в Милано.^[1]

Жени се за вдовицата на Аутари – католичката Теодолинда. Агилулф е арианец, но под въздействието на съпругата си търси сближение с католическия папа в Рим.

Умира през 616 г. От името на още непълнолетния наследник Адалоалд, когото Агилулф жени за дъщерята на франкския крал Теодеберт II и на първата му съпруга Билихилда, регентството поема Теодолинда.

Галерия

• 
  Агилулф в Италия, в зелено – лангобарди, в оранжево – византийци
• 
  Плочата на Агилулф

Източници

1. Павел Дякон, Historia Langobardorum III, 35

Литература

• Hermann Fröhlich: Studien zur langobardischen Thronfolge. Teil 1, Tübingen 1980, S. 99 – 115
• Jörg Jarnut: Geschichte der Langobarden. Kohlhammer, Stuttgart 1982, ISBN 3-17-007515-2, S. 42 – 46, 53 – 56
• John R. Martindale: The Prosopography of the Later Roman Empire. Bd. IIIb, Cambridge 1992, S. 27 – 29.
• Wilfried Menghin: Die Langobarden. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985.
• Charlotte Schroth-Köhler: Agilulf. Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 208 – 209
• Felix Dahn: Agilulf. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 45, Duncker & Humblot, Leipzig 1900, S. 706 – 709.
• Ludo Moritz Hartmann: Geschichte Italiens im Mittelalter. Bd. II Teil 1, Wigand, Leipzig 1900, S. 98 ff. (Digitalisat) und Teil 2, Perthes, Gotha 1903, S. 18 ff.
• Thomas Hodgkin: Italy and her Invaders. Vol VI. Oxford 1895, S. 27 ff. (Digitalisat)

Външни препратки

• Agilulf, OPAC, Regesta Imperii.
• Agilulf, Genealogie Mittelalter.