Ядрена авария в Япония From Wikipedia, the free encyclopedia
Аварията в АЕЦ Фукушима I (на японски: 福島第一原子力発電所事故) е радиационна авария от седма, най-високата степен по международната скала за ядрените събития, възникнала в АЕЦ Фукушима I в префектура Фукушима, Япония. Това е най-сериозният ядрен инцидент след Чернобилската авария от 26 април 1986 г.[1] Електроцентралата, собственост на Токийската електрическа компания (Tokyo Electric Power Company, TEPCO, ТЕПКО), разполага с 6 енергоблока с кипящи реактори.
Авария на АЕЦ Фукушима I | |
Изображение от 16 март 2011 г. на четирите повредени енергоблока | |
Информация | |
---|---|
Дата | 11 март 2011 |
Час | 14:46 |
Местоположение | Окума, Фукушима, Япония |
Координати | |
Ранени | 16 ранени от водородни взривове 2 души с вероятни радиационни изгаряния |
Обявени смъртни случаи | 1 смъртен случай от рак вследствие радиационно облъчване |
Авария на АЕЦ Фукушима I в Общомедия |
Аварията е породена от земетресението и последвалото го цунами, ударило Япония на 11 март 2011 г.[2] При засичането на труса, работещите реактори автоматично спират процеса на ядрено делене в ядрата си. Поради спирането на реакторите и други проблеми с електроснабдителната мрежа, електрозахранването към реакторите спира и аварийните дизелгенератори се задействат автоматично. Те задвижват помпите, които циркулират охлаждаща вода през ядрата на реакторите с цел отвеждане навън топлината на ядрен разпад, който продължава дори и след спиране на ядреното делене.[3] Земетресението поражда 14-метрово цунами, което преминава над морската дига на електроцентралата, наводнява зоните около блоковете от 1 до 4 и изкарва от строя аварийните генератори.[4] Последвалата загуба на охлаждане на реакторите води до три случая на разтапяне на активните им зони, три водородни взрива и изпускане на радиоактивно замърсяване в блокове 1, 2 и 3 между 12 и 15 март. Басейнът с отработено ядрено гориво на 4 блок повишава температурата си на 15 март, но не кипи достатъчно дълго, за да оголи горивото.[5]
В дните след аварията, радиацията, изпусната в атмосферата, принуждава правителството на страната да обявява все по-голяма зона за евакуация около електроцентралата, която накрая достига 20-километров радиус.[6] Около 154 000 жители са евакуирани от населените места около централата, поради повишаването на околната йонизираща радиация.[7]
Голямо количество вода, замърсена с радиоактивни изотопи, се изпуска в Тихия океан по време на и след бедствието. Оценено е, че около 18 000 терабекерела радиоактивен цезий-137 са изпуснати в океана по време на аварията, а към 2013 г. около 30 гигабекерела цезий-137 все още се носят из водите.[8] Впоследствие са построени нови стени по брега, които да спрат потока от замърсена вода към океана.[9]
Докато все още съществуват противоречия относно въздействието на бедствието върху здравето, доклад от 2014 г. на Световната здравна организация и Научния комитет на ООН за въздействието на атомната радиация[10] споменава, че не се очаква увеличаване на спонтанните аборти, мъртвородените или физическите и психическите разстройства при бебетата, родени след инцидента.[11] Текущите работи по изчистването на замърсяването от засегнатите райони и електроцентралата се очаква да продължат 30 – 40 години по оценка на ръководството на централата.[12][13][14]
Предизвикана е от земетресението и последвалото го цунами в началото на март 2011 г. Японските власти обявяват, че това е авария с локално действие.
На 5 юли 2012 г. медиите съобщават, че в доклад на специалната комисия, представен в парламента, се казва, че Аварията във „Фукушима-1“ не е била природна, а техногенна катастрофа. Атомната централа не е била подготвена нито за силно земетресение, нито за цунами. Комисията обвинява за аварията оператора – компанията ТЕПКО, както и правителствените служби по ядрената дейност. На 12 октомври 2012 г. ТЕПКО признава за пръв път, че не е предприела нужните мерки от страх, че ще така ще започнат съдебни дела или протести срещу ядрените си централи.[15][16][17][18]
Този извод се разминава със заключението от вътрешното разследване на ТЕПКО от края на 2011 г., че главната причина за аварията е била вълната цунами, чиято височина от 14 метра е надхвърлила прогнозите на сеизмолозите.[19][20]
На 11 март 2011 г. работят блокове 1 – 3, а блокове 5 – 6 са спрени за планов ремонт и презареждане с гориво на 3 януари 2011 г. и на 10 август 2011 г. В блок 4 ядреното гориво е извадено от реактора заради ревизия от 30 ноември 2010 г. и се съхранява в специален охладителен басейн. В реакторите се намират горивни пръти както следва:[21]
При земетресението блокове 1 – 3 се самоизключват аварийно и се включват резервните електрогенератори, които захранват електронната система за управление и водните помпи за охлаждане на горивните пръти. Това е необходимо, тъй като след спиране на верижната реакция, горивните пръти продължават да отделят голямо количество топлина заради естествения радиоактивен разпад.
Електроцентралата е защитена от вълнолом с височина, предвидена да възпре приливна вълна с височина до 5,7 метра, но цунамито, което удря брега около 40 минути по-късно, е с височина около 14 метра. Вълната наводнява централата, поврежда електрогенераторите и електрониката в блоковете и прекъсва външното електрозахранване на централата. Разрушенията от земетресението пречат за бърза външна намеса в засегнатия район.
При земетресението на 11 март 2011 г. в 3-те работещи енергоблока на АЕЦ Фукушима I е задействана системата за аварийно спиране на верижната реакция. Впоследствие има прекъсване на електрозахранването (включително и при резервните дизелови електрогенератори), необходимо за охлаждане на реактора.[22][23][24]
В 0:00 българско време е обявена евакуация на населението в радиус от 10 километра около АЕЦ Фукушима I[25][26] На 14 март 2011 г. подобна зона на евакуация е установена за всички АЕЦ на територията на Япония.
В 8:36 българско време настъпва взрив в първи блок, в резултат на който се разрушава бетонната конструкция на сградата на енергоблока. Причината за взрива е изпускане на водород в резултат от падането на равнището на водата в реактора и прегряване на активната зона.[27] Корпусът на реактора не е пострадал, но щетите по железобетонната конструкция са сериозни. Четирима от служителите на АЕЦ са ранени и превозени в болница.[28]
На 12 март взетите от територията на комплекса проби показват наличие на цезий, което може да говори за разхерметизация на обвивката на част от горивните пръти, но няма точни количествени данни.[23][29]
В 11:20 българско време генералният секретар на японското правителство Юкио Едано потвърждава информация за изтичане на радиация. Мащабите не са уточнени.[30]
В 14:41 българско време секретарят Юкио Едано потвърждава информацията, че при взрива е разрушена външната бетонна стена на реактора, но вътрешния стоманен контур не е повреден. Според него не е имало изхвърляне на радиоактивни вещества. Секретарят заявява, че е решено да се охлажда реактора с морска вода.[31]
Радиационният фон на контролния пункт при АЕЦ след взрива достига до 1015 микросиверта/час, след 4 минути – 860 микросиверта/час, след 3 часа и 22 минути – 70,5 микросиверта/час.[32]
Японското правителство съобщава за актуалното състояние на трети блок в АЕЦ „Фукушима I“ – аварийната охладителна система е извън строя и че горивните пръти в реактора са били частично над равнището на водата и съществува опасност от избухване на водород.[33]
Япония официално уведомява МААЕ, че в 9:20 местно време е започнато изпускане на пара с цел да се намали налягането в реактора. За охлаждане на активната зона на реактора ще бъде използвана морска вода.[34]
В 5:04 българско време избухват 2 последователни взрива на трети блок в резултат на натрупване на водород под покрива на енергоблока. Секретарят на японското правителство съобщава, че реакторът и стоманената му обвивка не са повредени,[35] но японската агенция за ядрена безопасност заявява, че не може да определи дали при взривовете има изхвърляне на радиация. Железобетонната конструкция на сградата на трети енергоблок е сериозно повредена.[36]
В 9:03 българско време системата за охлаждане на реактора във втори енергоблок спира да работи и започва напомпване на морска вода както и при другите два реактора.[37] Експерти не изключват, че поне в един от реакторите е настъпило стопяване на горивните елементи.[38]
Около 6:20 местно време избухва взрив във втори енергоблок на АЕЦ „Фукушима I“.[39] Вероятно е повреден басейнът (резервоар с форма на тор, намиращ се в най-долната част на реактора) предназначен за кондензация на парата, която се изпуска от реактора при аварийни ситуации. Налягането в басейна е спаднало три пъти, което показва, че той е повреден. При взрива радиационният фон на площадката скача до 8217 микросиверта/час, но впоследствие спада до една трета.[40] Причината за взрива е отново натрупване на водород.
Междувременно около 5 часа преди това на 4 енергоблок избухва пожар, който бива загасен за около 2 часа, но при пожара и взривовете има изтичане на радиация[41][42]]. При извънредно телевизионно включване на японския министър-председател Наото Кан населението в радиус от 20 до 30 км около АЕЦ Фукушима бива призовано да не напуска домовете си и да държи вратите и прозорците затворени.[43] Представител на оператора на АЕЦ – най-голямата енергийна компания в Япония ТЕПКО – уведомява, че за охлаждане на реакторите продължава да се напомпва морска вода.[44]
На 16 март 2011 г. секретарят на японското правителство Юкио Едано съобщава, че радиационното ниво в централата е започнало да спада – от 1000 милисиверта на час до 600 – 800. ТЕПКО съобщава, че горивните пръти в 1-ви блок са повредени на 70%, а във 2-ри блок – на 33%. Равнището на водата в басейна с отработено ядрено гориво в 4-ти блок спада рязко поради изкипяване на наличното количество. Това е потвърдено от японската агенция за ядрена безопасност.[45]
В 8:34 местно време над 3-ти блок се издигат облаци бял дим. Причината не е установена.[46]
В 09:48 местно време заради опасността от прегряване и повреда на отработеното ядрено гориво в басейните до реакторите започва операция по обливане на 3 и 4 блок с вода. От вертолети на японските сили за самоотбрана са спуснати около 30 тона вода.[47][48] 30 тона вода са напомпени от специални машини на японската армия, а 40 тона от машини на японската полиция.[48][49][50] Към края на деня се установява, че басейнът с отработено ядрено гориво в 4 блок е отново напълнен с вода.[51] От 19:00 местно време полиция и пожарна се опитват да залеят 3 блок с вода.[52] ТЕПКО започва да прекарва електропровод към втори блок.[53][54]
Водят се ремонтни дейности по възстановяване на електрозахранването. Радиационният фон достига 150 микросиверта/час.[55] На 18 март 2011 г. категорията на аварията е повишена в V степен.[56][57][58]
Пристигат подкрепления от пожарникари от Токио и Осака, които използват специален пожарен автомобил, който може да изпомпва около 30 000 л/мин на височина до 22 метра. Използва се при операция по охлаждане на басейна за отработено гориво в 3 блок.[59][60][61][62][63]
В 11-часова операция са пробити 7-сантиметрови отвори в покривите на 5 и 6 енергоблок за да се избегне взрив на водород. Възобновена е работата на резервните дизелови електрогенератори в 6 блок, и басейните за съхраняване на отработено ядрено гориво в 6 блок са приведени в нормално състояние.[61][64] Работи се по електроснабдяването на останалите блокове.[64]
Възстановено е електрозахранването в 5 и 6 блок и системата за охлаждане заработва. След 16:00 местно време се появява сив дим или пара над 3 блок. Спасителната операция е прекратена.
Двама работници, прекарващи кабели за електрозахранването в подземията на 3 блок, са приети с изгаряния на кожата в болница, след като са газили в радиоактивна вода.
В трети блок започва охлаждане със сладка вода.
От 8:00 местно време охладителната система в 1 блок работи със сладка вода.
Измерен е много висок радиационен фон в подземията на турбинната зала на 2 блок (1000 милисиверта/час). На следващия ден е измерен и висок радиационен фон в канал с вода извън сградата.
ТЕПКО съобщава за открита пукнатина в кабелна шахта в близост до 2 блок, от която изтича радиоактивна вода в Тихия океан. Съдържанието на радиоактивен йод I131 в морската вода е 7,5 милиона пъти над допустимата норма.[65]
На следващия ден, 3 април, ТЕПКО официално потвърждава смъртта на двама служители в неизвестност от деня на земетресението. Телата им са открити в подземията на 4 блок и причината за смъртта им е най-вероятно приливната вълна от цунамито.[66]
ТЕПКО започва да изпуска 10 000 метрични тона високорадиоактивна вода в океана, с цел да се освободи място за складиране на радиоактивна вода, изпомпвана при спасителните дейности.[67][68] Проби от морската вода около централата показват наличие на радиоактивен цезий 1,1 милиона пъти над нормата.[69]
Състояние на енергоблоковете на АЕЦ „Фукушима I“
1 блок | 2 блок | 3 блок | 4 блок | 5 блок | 6 блок | |
---|---|---|---|---|---|---|
Цялост на горивните елементи | повредени (на 70%) | повредени (на 30%) | повредени (на 25%) | ОЯГ вероятно повредено | няма повреда | няма повреда |
Цялост на корпуса на реактора | неизвестна | неизвестна | неизвестна | няма повреда (празен) | няма повреда (празен) | няма повреда (празен) |
Цялост на херметичната защитна обвивка | вероятно не е повредена | повредена, съмнения за теч | няма повреда (оценка) | няма повреда | няма повреда | няма повреда |
Охладителна система 1 (ECCS/RHR) | не работи | не работи | не работи | не е необходима | работи | работи |
Охладителна система 2 (RCIC/MUWC) | не работи | не работи | не работи | не е необходима | работи | работи |
Цялост на сградата | значителни щети поради водороден взрив | незначителни щети, пробит е отвор за предотвратяване на водороден взрив | значителни щети поради водороден взрив | значителни щети поради водороден взрив | пробит е отвор за предотвратяване на водороден взрив | пробит е отвор за предотвратяване на водороден взрив |
Ниво на водата в реактора | горивото е изложено частично или изцяло | горивото е изложено частично или изцяло | горивото е изложено частично или изцяло | горивото е извадено | горивото е извадено | горивото е извадено |
Налягане в реактора | повишение до 0.456 MPa на 7 април 02:00 местно време[70][71] | стабилно на 0.090 MPa на 7 април 02:00 местно време[71] | стабилно на 0.103 MPa на 7 април 02:00 местно време[71] | норма | норма | норма |
Температура в реактора | стабилна на 224 °C на 7 април[72] | стабилна на 143 °C на 7 април[72] | стабилна на 115 °C на 7 април[72] | норма | норма | норма |
Налягане в херметичната защитна обвивка | стабилно на 0.150 MPa на 7 април 02:00 местно време[71] | стабилно на атмосферно налягане на 6 април[72] | стабилно на 0.1071 MPa на 7 април 02:00 местно време[71] | норма | норма | норма |
Напомпване на морска вода | прекратено (заменена с прясна вода на 25 март)[73] | прекратено (заменена с прясна вода на 26 март)[73] | прекратено (заменена с прясна вода на 25 март)[73] | не е необходимо | не е необходимо | не е необходимо |
Напомпване на морска вода в херметичната защитна обвивка | уточнява се | уточнява се | уточнява се | не е необходимо | не е необходимо | не е необходимо |
Проветрение на херметичната защитна обвивка | временно прекратено | временно прекратено | временно прекратено | не е необходимо | не е необходимо | не е необходимо |
INES | 7 степен (от 12 април) | 7 степен (от 12 април) | 7 степен (от 12 април) | 3 степен | — | — |
Влияние на околната среда |
| |||||
Зона на евакуация | 20 км от АЕЦ, разширена впоследствие до 30 км[74] | |||||
Състояние на басейните с отработено ядрено гориво | напомпване на морска вода, темп. 60 °C на 20 март[75] | напомпване на морска вода, темп. 71.0 °C на 5 април[76] | напомпване на морска вода, 60 °C на 20 март[75] | напомпване на морска вода, 40 °C на 20 март[75] | възстановено охлаждане, 34.8 °C on 4 April 13:00 JST[76] | възстановено охлаждане, 27.5 °C on 4 April 13:00 JST[76] |
Източници[77][78][79][80][81][82][83][84][85][86][87][88][89][90][91][92][93][94][95][96][97][98][99][100][101][102] |
Японската агенция за ядрена и индустриална безопасност обяви инцидента „временно“ за инцидент от най-високата 7-а степен по Международната скала за ядрени събития, което поставя инцидента на едно ниво с този в Чернобил през 1986 година. Агенцията е изчислила, че количеството радиация, изтекло в околната среда надвишава най-малко 15 пъти нормата, необходима за поставянето на събитието в седма степен. Въпреки това, това е едва 10% от количеството, освободено при инцидента в Чернобил.[103]
ТЕПКО обявява „пътна карта“ за преодоляване на аварията, в която се предвижда срок до половин година за овладяване на изтичането на радиация.[104] Към средата на април темата за аварията на АЕЦ „Фукушима I“ започва да изчезва от световните средства за масова информация.
Въпреки предупрежденията на правителството хора започват да се завръщат в забранената 20-километрова зона около централата. Японското правителство приема със закон постоянна забрана за достъп до зоната, считано от 22 април 2011 година.[105]
Със заповед на японското правителство до края на май трябва да се евакуира населението на селищата Иитате, Кацурао, Намие, както и на части от Минамисома.[106]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.