Ипсилон с две хасти (ıYı) е древен символ, използван в тюркски, вкл. хазарски и прабългарски археологически паметници. Смята се, че е изписан с прабългарски руни.
Съвременно изписване на символа ıYı
Основните предположения за значението му са:
- че представлява свещеното за прабългарите число (7)[1];
- че знакът олицетворява предполагаемия върховен бог на прабългарите Тангра.[2];
- че се е използвал като герб на владетелската династия Дуло[3].
- че символът се е използвал за кратко след покръстването наравно с християнския кръст[4];