Стиклер синдром
From Wikipedia, the free encyclopedia
Стиклер синдром (наследствена прогресивна артро-офталмопатия) е част от група генетични болести, засягащи съединителната тъкан, в частност колагена. Стиклер синдром е подвид на колагенопатиите, типове 2 и 11 . Стиклер синдром се характеризира с отличаващи се лицеви абнормалности, очни проблеми, загуба на слух и проблеми със ставите. Болестта е проучвана и описана за първи път от Gunnar B. Stickler през 1965 г.[1]