Наркотично вещество
From Wikipedia, the free encyclopedia
Наркотични вещества (наркотици) са група фармакологични вещества, които действат предимно върху централната нервна система и при внасяне в организма предизвикват ступор, който може да се чувства като успокоение или наркотичен сън. Терминът наркотик се смята, че идва от гръцкия лекар Гален и се отнася към вещества, които притъпяват сетивата и усещанията и/или произвеждат състояние на вцепененост, скованост или лека парализа. Гален отбелязва корена от мандрагора и опиума като основни представители на наркотичните вещества.[1]
В българския политически и юридически контекст терминът наркотик обхваща широк кръг от най-различни субстанции, чието използване или притежаване е или напълно криминализирано, или строго регулирано. В този смисъл понятието включва и вещества, които не са наркотици от фармакологична гледна точка, тъй като не предизвикват наркоза, например стимулантите. Такива са редица растителни вещества и техни производни като тютюн (нерегулиран), алкохол (нерегулиран), канабис, кокаин, опиум и негови деривати, между които пантопон, морфин, хероин, кодеин, а също и други препарати, употребявани в медицината, като сънотворните средства (веронал, луминал, барбамил и други производни на барбитуровата киселина).
Противно на тази законова практика и на популярните митове обаче, много от тези съставки технически не са наркотици. Така например канабис, ЛСД и други психеделични дроги химически не принадлежат към групата на наркотиците и техните ефекти са различни. Стероидите не спадат към наркотичните вещества.[2]
Заради политиката на преследване, „война срещу наркотиците“ и създадения от редица официални лица негативен образ на термина „наркотик“, медици започват да използват по-прецизното определение „опиоиден аналгетик“, за наркотичните вещества, които имат свойства, подобни на морфин.
През 2004 г. тогавашното правителство на България (съставено от коалиция между НДСВ и ДПС) отменя правото на „лична доза“ на потребителите на незаконни наркотици и оттогава притежаването на всяко количество наркотик се наказва с пълната сила на закона, докато в някои държави има определена допустима доза за всички видове използвани вещества, за която няма наказателна отговорност, а само административна.