Сардинско кралство
From Wikipedia, the free encyclopedia
Сардинското кралство (на италиански: Regno di Sardegna), известно и като Кралство Пиемонт, Кралство Сардиния и Пиемонт, Кралство Пиемонт-Сардиния или Кралство Сардиния-Пиемонт, е историческа държава, съществувала на територията на днешна Северозападна Италия от 1720 до 1861 г.
Сардинско кралство Regno di Sardegna | |
1720 – 1861 | |
Кралството към 1815 г. | |
Континент | |
---|---|
Столица | Каляри (1324 – 1720, 1798 – 1814) Торино (1720 – 1798, 1814 – 1861) |
Официален език | сардински, корсикански, каталунски, испански, италиански, френски, пиемонтски, лигурски |
Форма на управление | Абсолютна монархия (1324 – 1849) Конституционна монархия (1849 – 1861) |
Династия | Савойска династия |
Крал | |
1324 – 1327 | Хайме II Арагонски (първи) |
1849 – 1861 | Виктор Емануил II (последен) |
Министър-председател | |
1848 | Чезаре Балбо (първи) |
1860 – 1861 | Камило Бенсо ди Кавур (последен) |
Законодателна власт | Парламент |
История | |
Образуване | 1720 г. |
Нахлуване на Наполеон | 1796 г. |
Виенски конгрес | 9 юни 1815 г. |
Конституция | 4 март 1848 г. |
Обединение на Италия | 17 март 1861 г. |
Площ | |
Общо (1859) | 73 810 km2 |
Население | |
Преброяване | 5 167 000 (1857) |
| |
Днес част от | Италия Франция Монако |
Сардинско кралство в Общомедия |
Сардинското кралство обединява земите на остров Сардиния, княжествата Пиемонт и Аоста, графство Ница и херцогствата Монферат, Савоя и Генуа, които се намират под властта на херцозите на Савоя. Кралството обхваща обща площ от 76 000 кв. км и е с население 5 167 000 души (през 1857 г.), а столицата му е град Торино.
През 1861 г. Сардинското кралство играе централна роля в процеса на обединение на италианските държави под егидата на кралете от династията Савоя. Земите на Сардинското кралство съставляват днешните италиански области Сардиния, Пиемонт, Лигурия и част от провинция Павия, a областите Ница и Савоя са предадени на Франция.