Шпайерска катедрала
From Wikipedia, the free encyclopedia
Шпайерската катедрала, официално Императорска катедрална базилика на Успение Богородично и Свети Стефан, на латински: Domus sanctae Mariae Spirae (на немски: Dom zu Unserer lieben Frau in Speyer) в Шпайер, Германия, е седалището на римокатолическия епископ на Шпайер и е подчинена на Римокатолическата архиепископия Бамберг. Катедралата, която е посветена на Дева Мария, покровителка на Шпайер („Patrona Spirensis“) и свети Стефан, е известна като Kaiserdom zu Speyer (императорската катедрала на Шпайер). Папа Пий XI издига катедралата в Шпайер до ранг на малка базилика на Римокатолическата църква през 1925 година.
Шпайерска катедрала | |
Местоположение в Шпайер | |
Страна | Германия днес Германия |
---|---|
Населено място | Шпайер |
Посветен на | Успение на Пресвета Богородица |
Религия | християнство |
Архитектурен стил | романска архитектура |
Изграждане | 1030 |
Сайт | www.dom-zu-speyer.de |
Световно наследство на ЮНЕСКО | |
В регистъра | The Imperial Cathedral Basilica of the Assumption and St Stephen |
Регион | Европа |
Местоположение | Германия |
Тип | Културно |
Критерии | ii |
Вписване | 1981 (5-а сесия) |
Шпайерска катедрала в Общомедия |
Започната през 1030 г. при Конрад II, с добавени източна част и висок купол през 1090 – 1103 г., внушителната трикорабна базилика от червен пясъчник е „кулминацията на стил, който е изключително влиятелен за последващото развитие на романската архитектура през 11-ти и 12 век"[1]. Като място за погребение на императорите и кралете от Салическата, Хоенщауфен и Хабсбургската династии, катедралата се разглежда като символ на имперската власт[2][3]. С разрушаването на абатство Клюни в началото на XIX век, тя остава най-голямата запазена сграда в романски стил [4]. Смята се за „повратна точка в европейската архитектура“ [5], за един от най-важните архитектурни паметници на своето време[6] и за един от най-добрите романски паметници[7][8][9].
През 1981 г. катедралата е включена в списъка на Юнеско за световно наследство като „основен паметник на романското изкуство в Германската империя“[1][10][11].