Час по немски
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Час по немски“ (на немски: Deutschstunde) е роман от немския писател Зигфрид Ленц (1926-2014), публикуван през 1968 г. [1]
Час по немски | |
Deutschstunde | |
Автор | Зигфрид Ленц |
---|---|
Първо издание | 1968 г. Германия |
Издателство в България | Христо Г. Данов, 1971 |
Преводач | Елена Николова-Руж |
В панорамата на западногерманската литература Зигфрид Ленц заема особено място. Дълго време той е смятан за майстор на късия разказ, усвоил уроците на съвременната американска проза, по-специално повествователната техника на Хемингуей.
И все пак първото му публикувано произведение е романът „Имаше ястреби в небето“, който излиза през 1951 г. и бива отличен с литературната награда „Рене Шикеле“. Тук Ленц засвидетелства сериозен интерес към епическата форма и вече набелязва основните мотиви на по-нататъшното си белетристично творчество – а именно: крушението на „малкия човек“ в условията на следвоенната буржоазна немска действителност и непоносимото бреме на дълга и чувството за вина. В следващите си романи „Дуел със сянката“, „Човекът сред потока“, „Хляб и зрелища“ и „Градски разговор“ писателят доразвива тези мотиви, обглежда ги от различен и нов зрителен ъгъл.
Но Зигфрид Ленц утвърждава името си на романист едва с „Час по немски“. Този негов шести роман излиза през 1968 година и скоро бива преведен на почти всички основни езици в света. Успехът е необичаен, защото романът връща читателите към една вече доста експлоатирана тема в немската книжнина. Той разглежда откровено домашни проблеми, рисува местния пейзаж и бит и прави портрет на националния характер. А всички тия белези са присъщи на една малко съмнителна „регионална литература“, която извън времето и историята прославя моралните качества и патриотизма на „истинския“ немец.