Чарлз Мингъс
американски джаз музикант и композитор / From Wikipedia, the free encyclopedia
Чарлз Мингъс (на английски: Charles Mingus) е американски джаз музикант, композитор и общественик.
Чарлз Мингъс | |
американски джаз музикант и композитор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Етнос | афроамериканци |
Религия | индуизъм |
Музикална кариера | |
Стил | Бибоп, авангарден джаз, пост-боп |
Инструменти | Контрабас, пиано, виолончело, тромбон |
Глас | 1943 – 1979 |
Активност | 1943 – 1979 |
Лейбъл | „Дебют Рекърдс“, United Artists Records, Impulse!, „Кълъмбия Рекърдс“, „Мъркюри Рекърдс“, „Блу Ноут“, Candid Records, „Атлантик Рекърдс“ |
Участник в | The Charles Mingus Quintet, Charles Mingus Jazz Workshop |
Семейство | |
Уебсайт | www.charlesmingus.com |
Чарлз Мингъс в Общомедия |
Има голям принос за развитието на джаза. Започва кариерата си през 1943 година и през 50-те придобива широка известност като композитор и ръководител на джазбендове. В композициите си запазва горещото и прочувствено усещане, присъщо на хард бопа, и дълбоко разчита на госпела. В музиката му понякога се усещат елементи от Третото течение ('third stream'), фрий джаза и класическата музика. Самият Мингъс избягва квалификации, като създава свой собствен стил в музиката, в който традиция се смесва с нови и уникални измерения на джаза. В едно интервю той идентифицира Дюк Елингтън и църквата като свои източници на влияние.
Мингъс се концентрира върху колективната импровизация, подобно на някогашните джаз паради в Ню Орлиънс, като отделя специално внимание на начина, по който всеки член контактува с бенда като една своеобразна общност. Когато създава групи, той разглежда не само уменията на кандидатите за членове, но също и техните персонални качества. Много музиканти, които минават през съставите му, по-късно се радват на внушителни кариери. Наема талантливи, понякога слабо известни музиканти, с които сглобява нестандартни инструментални ансамбли. Като изпълнител, той е новатор в техниката на свирене на контрабас, като е смятан от мнозина за един от най-грамотните изпълнители на този инструмент.
Известен е почти толкова с амбициозните си проекти, както с буйния си темперамент, който му докарва прозвището „Ядосаният човек на джаза“. Отказът му да прави компромиси с музикалните си идеали водят до избухливост на сцената, натиск върху другите музиканти и уволнения. Считан е за наследник на Дюк Елингтън, тъй като пише брилянтно музика за средно големи състави, както и заради грижите и акцентите върху силните страни на музикантите в групите си. Самият той нерядко изразява своята дълбока почит към Елингтън. В един известен случай Дизи Гилеспи заявява, че Мингъс му напомня за „един млад Дюк“ и цитира „организационната гениалност“ и на двамата.
Преди време се е смятало, че музиката на Мингъс може много трудно да се изпълни без той да я дирижира. Днес обаче много музиканти свирят негови композиции, от групи като Мингъс Биг Бенд, Мингъс Дайнъсти и Мингъс Оркестра, до гимназиални ученици, някои от които се състезават в Гимназиалния конкурс „Чарлз Мингъс“.[1]
Гюнтер Шулер изказва становище, че Мингъс трябва да бъде поставен в челото на видните американски композитори, било то в джаза или в друг стил. През 1988 г. с финансирането на Националния фонд за изкуства композициите на Мингъс са записани в каталог, който по-късно е предаден на отдел „Музика“ в Нюйоркската обществена библиотека за обществени цели. През 1993 г. Библиотеката на Конгреса събира различни документи – включително музика към филми, аудиозаписи, кореспонденция и снимки, в определеното за „най-важно придобиване на колекция от ръкописи, свързани с джаза, в историята на Библиотеката“.