Ханс Мемлинг
германски художник / From Wikipedia, the free encyclopedia
Ханс Мемлинг (на немски: Hans Memling; * 1433/35, Зелигенщат, Хесен, Курфюрство Майнц; † 11 август 1494) е фламандски художник от немски произход, работил през по-голямата част от живота си във фламандския град Брюге[1]. Той е един от най-значимите северноренесансови художници във Фландрия. Продължавайки късноготическата живописна традиция, Мемлинг рисува главно произведения на духовна тематика.
Ханс Мемлинг Hans Memling | |
германски художник | |
Автопортрет, детайл от олтара на Дева Мария, ок. 1468, Национална галерия, Лондон | |
Роден |
около 1435 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Брюге, Белгия |
Кариера в изкуството | |
Учители | Рогир ван дер Вейден |
Направление | Стари фламандски майстори |
Известни творби | „Страшният съд“, „Страсти Господни“, „Вирсавия“ |
Повлиял | Питер Брьогел Стария |
Ханс Мемлинг в Общомедия |
Приживе той се ползва с широка известност както в Брюге, така и в Италия, Германия и Англия. След смъртта си е забравен в продължение на няколко века и е преоткрит в началото на 19 век. Популярен е сред широката публика и е подценяван от историците на изкуството. Преоткрит от Фридрих фон Шлегел, днес той заема особено място сред старите фламандски майстори като наследник на Рогир ван дер Вейден и като предшественик на Питер Брьогел Стари[2].