Френски революционни войни
From Wikipedia, the free encyclopedia
Френски революционни войни (на френски Guerres de la Révolution française) се наричат два общоевропейски конфликта, развили се от 1792 до 1802 г. между революционна Франция от една страна и коалиции на европейските монархии на стария режим от друга страна – най-вече Великобритания, Австрия, Прусия, Русия и няколко по-малки.[1]
Революционни войни на Франция | |||
Френска революция | |||
„Битката при Маренго“, худ. Луи-Франсоа Люжен | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1792 – 1802 г. | ||
Място | Европа, Египет, Близкия изток, Атлантическия океан, Карибските острови | ||
Резултат | Френска победа, оцеляване на Френската република, създаване на няколко френски сателитни държави, мирни договори от Амиен и Люневил | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
бележки
| |||
Френски революционни войни в Общомедия |
Завършват с категорични успехи за революционните войски, които представят пред народите в Европа привлекателни идеи за отмяна на крепостното право и премахване на съсловните неравенства. Поставят основата на бъдещото могъщество на Франция по време на империята и са прелюдия към Наполеоновите войни. Според друго определение те са първите седем години от общо 23 години военни действия, приключили с абдикацията на Наполеон през 1814, с една година прекъсване поради Амиенския мир (1802 – 03). Краят на 1799 г. може да се приеме като удобна разделителна граница между Революционните и Наполеоновите фази на конфликта, тъй като това е годината на установяване на Френския консулат[2].