Флорентински ренесанс
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ренесансът като фигуративен стил е официално роден във Флоренция – град, който често е наричан негова люлка. Този нов фигуративен език, свързан с различен начин на мислене за човека и света, е вдъхновен от местната култура и хуманизъм, изведени вече на преден план през миналия век от личности като Франческо Петрарка или Колучо Салутати. Нововъведенията, предложени още в първите години на XV век от майстори като Филипо Брунелески, Донатело и Мазачо, съответно в областта на архитектурата, скулптурата и живописта, не са възприети веднага от поръчителите, остават малко известни в продължение на поне двадесет години и до голяма степен неразбрани в сравнение с доминиращия тогава стил международна готика.
Тази статия е твърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 54 минути. |
Впоследствие Ренесансът се превръща в най-ценения фигуративен език и започва да се предава в други италиански дворове (на първо място в папския двор в Рим), а след това и в Европа благодарение на придвижванията на художниците.
След началото на първите двадесет години на XV век стилът на Флорентинския ренесанс се разпространява ентусиазирано до средата на века, с експерименти, основани на технико-практически подход. Втората фаза е по времето на Лоренцо Великолепни, от около 1450 г. до смъртта му през 1492 г., и се характеризира с по-интелектуална подредба на завоеванията[поясни]. Следва момент на разрив, доминиран от личността на Джироламо Савонарола, който белязва дълбоко много творци, убеждавайки ги да преосмислят избора си. Последната фаза, датираща между 1490 и 1520 г., се нарича Зрял ренесанс и тогава във Флоренция творят трима абсолютни гении на изкуството, които силно повлияват бъдещите поколения: Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти и Рафаело Санцио.
За следващия период се говори за маниеризъм.