Тамбур (подкуполен)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Тамбурът (барабан, тимпан) е цилиндрична или многостенна структура, поддържаща кубе или купол. Той представлява преход между купола и пандантивите или тромпите, чрез които натоварването се прехвърля върху колоните или стените от подкуполния квадрат. Тамбурът може да е с глухи стени или да е прорязан от осветителни отвори.[1] Наименованието произлиза от френското tambour, означаващо барабан.[2]
Среща се най-често в храмовата архитектура, особено при православните църкви.[2] В ранните византийски църкви куполът обикновено ляга директно върху пандантива, а прозорците са разположени върху самия купол. В по-късните примери се появява тамбурът във вид на извита стена, със или без прозорци или украси.[3]
През Ренесанса тамбурът се използва масово при изграждане на храмове. Най-известни примери са катедралата „Св. Петър“ в Рим, църквата във Вал де Грас, Франция, Сорбоната в Париж, църквата в Дома на инвалидите в Париж и много други.[3] В съвременната европейска архитектура тамбурът често е украсен с колони или пиластри, поставени по стената между прозорците. Пример за впечатляващ тамбур е този на катедралата „Свети Павел“ в Лондон. При нея куполът е с голям диаметър, а долната част на тамбура е изпълнена с колонада, украсена със статуи. Над нея е изградена балюстрада и тамбурът завършва нагоре с по-ниски пиластри.[4]