Синтащинска култура
From Wikipedia, the free encyclopedia
Синтащинска култура или Културата „Синтаща“ (на руски: Синташтинская культура, на английски: Sintashta culture), съществувала около 2050–1900 пр. Хр., е първата фаза на Синтащинско-Петровската култура[1] или Синтащинско-Акраимската култура,[2] и е археологическа култура от късната средна бронзова епоха,[3] разположена на изток от Южен Урал, в границите на северната Евразийска степ, на границата между Източна Европа и Централна Азия. Целият Синтащинско-Петровски комплекс е датиран от Щефан Лиднер, на основата на серия от 19 калибрирани радиовъглеродни проби, около 2050–1750 BCE.[4][5] Фазата на Петровската култура може да се датира около 1900–1750 пр. Хр.[6][7] Най-късната сигурна дата на човешки останки в Синтаща е 2198±66 кал. пр. Хр. (2335–2041 кал. пр. Хр.) и генетично анализирана като Y-хаплогрупа R1a-Z93 < R-Z2124.[8]
Синтащинска култура | |
Регион | Южен Урал |
---|---|
Период | Късна средна бронзова епоха |
Датировка | 2050 – 1900 пр. Хр. |
Типов обект | Синтаща |
Основни обекти | Синтаща Аркаим Петровка |
Характеристики | екстензивна медна и бронзова металургия укрепени селища пищни погребения с оръжие най-ранни известни колесници |
Предшественик | Култура на шнуровата керамика Полтавска култура Абашевска култура |
Продължител | Андроновска култура Срубна култура, Ведическа култура |
Синтащинска култура в Общомедия |
Синтащинската култура в миналото се датира в периода 2200–1800 пр. Хр.[9][10][11] В 2020 година Вентреска Милер и други все още дават период от 2400–1800 пр. Хр.,[12][13] на базата на 44 по-ранни C14 калибрирани датировки от Руската академия на науките, които някои други изследователи смятат за остарели. Културата носи името на селището Синтаща в Челябинската област на Русия и е разпространена в Оренбургската област, Башкортостан и Северен Казахстан.
Смята се, че тази култура представлява източна миграция на хора от Културата на шнуровата керамика. Широк кръг от изследователи я смята за начало на индо-иранските езици.[14][15] В синтащинските погребения са открити най-ранните известни колесници и културата се смята за силен кандидат за произход на тази нехнология, която се разпростира из Стария свят и играе голяма роля в античните войни.[16][17] Селищата от културата са забележителни и с интензивността на добива на мед и бронзовата си металургия, което е необичайно за степна култура.[18] Сред основните характеристики на Синтащинската култура са високото ниво на милитаризъм и силно укрепените селища, от които са известни 23.[19]