Примката на призрака
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Примката на призрака“ е новела на ужасите на Хенри Джеймс, която за първи път се появява серийно в списание „Колиърс уийкли“ (Collier's Weekly) в периода 27 януари – 16 април 1898 г. През октомври 1898 г. отделните части на новелата са събрани и публикувани. Историята проследява гувернантка, която, грижейки се за две деца в отдалечено имение, започва да вярва, че то е обитавано от духове. „Примката на призрака“ се счита за произведение както на готическата литература, така и на ужасите.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 11:26, 23 февруари 2023 (UTC). |
Примката на призрака | |
The Turn of the Screw | |
Автор | Хенри Джеймс |
---|---|
Създаден | Обединеното кралство |
Първо издание | 1898 г. |
Оригинален език | Английски |
Жанр | Ужаси; призраци; готика; съспенс |
Издателство в България | Фама (2002 г.); Ciela (2019 г.) |
Начало | The story had held us, round the fire, sufficiently breathless, but except the obvious remark that it was gruesome, as, on Christmas Eve in an old house, a strange tale should essentially be, I remember no comment uttered till somebody happened to say that it was the only case he had met in which such a visitation had fallen on a child. |
Край | We were alone with the quiet day, and his little heart, dispossessed, had stopped. |
Примката на призрака в Общомедия |
През века след публикуването на новелата критическото ѝ възприятие претърпява няколко големи трансформации. Първоначалните рецензии я разглеждат само като страшна история за призраци, но през 30-те години на миналия век някои критици започват да предлагат нов прочит, според който свръхестествените елементи са плод на въображението на гувернантката. В началото на 70-те години под влиянието на структурализма се стига до заключението, че двусмислието на текста е неговата най-важна характеристика. По-късните подходи при тълкуването на текста включват марксистки и феминистки прочит.
Новелата е адаптирана многократно, включително като пиеса за Бродуей (1950 г.), камерна опера (1954 г.), филми (през 1961 г. и 2020 г.) и минисериал (2020 г.).