Потребител:Ket/Италианска ренесансова живопис
From Wikipedia, the free encyclopedia
Италианската ренесансова живопис е живописта по времето на Италианския ренесанс (от края на XIII век с разцвет в началото на XV и до края на XVI век). По това време Апенинският полуостров е разделен на много политически държави, някои независими, но други контролирани от външни сили. Художниците от ренесансова Италия, въпреки че често са обвързани с определени владетелски дворове и са лоялни към определени градове, са се скитали надлъж и шир из Италия, често заемайки дипломатическа длъжност и разпространявайки художествени и философски идеи. [1]
Флоренция в Тоскана, която по това време е република, е известна като родното място на Ренесанса и по-специално на ренесансовата живопис, въпреки че по-късно през епохата значението на Рим и Венеция в живописта нараства. Италианската ренесансова живопис най-често се разделя на четири периода: Предренесанс (1300 – 1425), Ранен ренесанс (1425 – 1495), Зрял ренесанс (1495 – 1520) и период на маниеризъм (1520 – 1600). Датите за тези периоди обобщават цялостните тенденции в италианската живопис, но не обхващат всички художници, тъй като животът на отделните личности и техните художествени стилове понякога се припокриват с различни периоди.
Проторенесансът започва с живота и творчеството на Джото и включва Тадео Гади, Орканя и Алтичиеро. Стилът на Ранния ренесанс е започнат от Мазачо и след това е доразвит от Фра Анджелико, Паоло Учело, Пиеро дела Франческа, Сандро Ботичели, Верокио, Доменико Гирландайо и Джовани Белини. Периодът на Зрелия ренесанс е времето на Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело, Андреа дел Сарто, Кореджо, Джорджоне, последните творби на Джовани Белини и Тициан. Маниеристичният период включва последните произведения на Микеланджело, както и Понтормо, Пармиджанино, Бронзино и Тинторето.
- например Антонело да Месина пътува от Сицилия през Неапол до Венеция.