Пилат Понтийски
From Wikipedia, the free encyclopedia
Пилат Понтийски (на латински: Pontius Pilatus; на гръцки: Πόντιος Πιλάτος) е прокуратор на римската провинция Юдея (26 – 36 г.), по време на управлението на император Тиберий.[1]
Пилат Понтийски Pontius Pilatus | |
Роден | |
---|---|
Починал | не по-рано от 38 г. (11 г.)
|
Семейство | |
Съпруга | Клавдия Прокула |
Пилат Понтийски в Общомедия |
Най-известен е с предаването на смърт чрез разпятие на Иисус Христос по време на своето управление, засвидетелствано не само от Новия Завет, но и от мнозина историци. Споменато е от Тацит, в Анали (15.44); Йосиф Флавий (в История на юдейската война и в Юдейски древности); Филон Александрийски. Освен това, управлението му е споменато и върху известния Камък на Пилат, намерен в руините на древна Кесария.
Пилат Понтийски, опасявайки се от бунт, не посмява да отмени смъртната присъда от Синедриона на Иисус Христос, след което по ритуален еврейски обичай публично си умива ръцете, за да покаже, че не е виновен за убийството на невинно осъден на смърт чрез разпятие човек.
В Евангелието на Матей съпругата на Пилат сънува пророчески сън и изпраща съобщение до мъжа си да не убива праведника,[2] Пилат си измива ръцете, за да покаже, че не той е отговорен за смъртната присъда на Исус.[3] Евангелието на Марко представя решението на Пилат да осъди на смърт Иисус като подчиняване на волята на народа.[4] В Евангелието на Йоан и Евангелието на Лука Пилат заявява: „Аз не намирам никаква вина в Него [Иисус]“.[5][6]