Паоло Учело
италиански художник от 15 век / From Wikipedia, the free encyclopedia
Паоло Учело (на италиански: Paolo Uccello; * 15 юни 1397, Пратовекио, † 10 декември 1475, Флоренция, Флорентинска република), псевдоним на Паоло ди Доно или Паоло Дони (Paolo di Dono, Paolo Doni), е италиански художник и мозаист, известен с развитието на теорията за линейната перспектива в изкуството.
Паоло Учело | |
Портрет от анонимен художник (Лувър, Париж) | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Флоренция, Италия |
Националност | Италия |
Стил | живопис, фреска |
Лоренцо Гиберти | |
Направление | Ренесанс |
Известни творби | „Битката за Сан Романо“ |
Паоло Учело в Общомедия |
Джорджо Вазари в своята книга „Живоoписания на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ пише, че Учело е обсебен от перспективата и би стоял буден цяла нощ в опити да определи точната точка на изчезване. Той използва перспективата, за да създаде усещане за дълбочина в картините си, а не както съвременниците си, за да разкаже различни или последователни истории. Най-известните му картини са трите, представящи битката за Сан Романо (дълго време те погрешно са именувани Битка за Сан Еджидио) от 1416 г.
Учело работи в традицията на Късната готика и набляга на цветовете и пищността, а не на класическия реализъм, който се развива от съвременниците му. Стилът му е идеосинкретичен и той не оставя школа от последователи. Все пак той оказва влияние върху изкуството от 20 век и върху литературната критика.