Мрежа за доставка на съдържание
From Wikipedia, the free encyclopedia
Мрежата за доставка на съдържание (на английски: Content delivery network, CDN) е географски разпределена мрежа от прокси сървъри и съответните им центрове за данни. Целта е да се постигнат висока наличност и производителност чрез разпределяне на услугата пространствено спрямо крайните потребители. Този тип мрежи се появяват в края на 1990-те години като начин за облекчаване на трафика в интернет,[1][2] тъй като той започва да се превръща в особена важна комуникационна среда за хората и предприятията. В днешно време, мрежите за доставка на съдържание са се разраснали значително и обслужват голяма част от интернет съдържанието, включително: уеб обекти (текст, графики и скриптове), ресурси за теглене (медийни файлове, софтуер, документи), приложения (електронна търговия, интернет портали), пряко предаване онлайн и социални мрежи.[3]
Мрежите за доставка на съдържание са слой в интернет екосистемата. Притежателите на съдържание (например медийни компании и онлайн търговци) могат да плащат на операторите на CDN, които да доставят съдържанието им до крайните потребители. От своя страна, операторите на CDN плащат на интернет доставчици за хостинг услуги на сървърите им.
CDN е обобщаващ термин, обхващащ различни видове услуги за доставка на съдържание: пряко предаване онлайн, теглене на софтуер, ускоряване на зареждането на уеб и мобилно съдържание, кеширане, измерване на CDN услугата, балансиране на натоварването, анализ и облачен интелект. Доставчиците на CDN услуги могат да застъпват и други индустрии, като например: сигурност, DDoS защита, защитни стени на уеб приложения и WAN оптимизация.