Манетон
From Wikipedia, the free encyclopedia
Манетон (на старогръцки: Μανέθων; на латински: Manetho), по-точно Манетон от Себенит, е древноегипетски историк от град Себенит в Нилската делта и жрец в Хелиополис, участвал във въвеждането на култа към Серапис по времето на елинистическата династия на Птолемеите, в края на IV – първата половина на III век пр.н.е. Той пише съчиненията си на гръцки език и е считан за много оригинален, правдив и авторитетен автор, но от творчеството му е запазено много малко и то е познато главно от цитати у други писатели.
Манетон | |
древногръцки историк | |
Роден | |
---|---|
Починал | неизв.
|
Религия | Религия в Древен Египет |
Научна дейност | |
Област | История |
Относно значението на името му (носено и от друг известен жрец, но от XIX династия, период Ново царство) има различни хипотези. Една от тях гласи, че значи „истината на Тот“. Описван е като „първи свещеник на истината на Тот“ Според друго изследване, от коптски името би могло да се преведе „младоженец“ или „пастир“, както и „кон“. Думата изглежда не се среща другаде като собствено име.[1]