Майлс Дейвис
американски музикант / From Wikipedia, the free encyclopedia
Майлс Дюи Дейвис III (на английски: Miles Dewey Davis III) е американски джаз музикант – тромпетист, ръководител на бенд и композитор. Той е сред най-влиятелните и уважавани фигури в историята на джаза и музиката на XX век. В хода на своята продължила пет десетилетия кариера Дейвис следва различни музикални посоки, които го поставят в авангарда на много от главните стилистични развития на джаз музиката.[3]
Майлс Дейвис Miles Davis | |
американски музикант | |
Роден |
Олтън, САЩ |
---|---|
Починал | 28 септември 1991 г. (65 г.)
|
Погребан | Ню Йорк, САЩ |
Етнос | афроамериканци[1] |
Учил в | Джулиард |
Награди | Грами за цялостен принос (1990) Награда Сонинг (1984) Зала на славата на рокендрола (2006) |
Музикална кариера | |
Псевдоним | Miles Davis |
Стил | джаз, бибоп, хард боп, джаз рок |
Инструменти | тромпет,[2] синтезатор, орган, флигорна |
Активност | 1944 – 1991 |
Лейбъл | „Престиж Рекърдс“, ACT Music, „Кепитъл Рекърдс“, „Кълъмбия Рекърдс“, Philips Records, Fontana Records |
Участник в | The Miles Davis Sextet, Miles Davis Quintet, The Miles Davis Quartet, Miles Davis All Stars |
Семейство | |
Съпруга | Сисъли Тайсън (26 ноември 1981 – 1988) |
Уебсайт | www.milesdavis.com |
Майлс Дейвис в Общомедия |
Роден и израснал в Илинойс, Дейвис отива да учи в училището „Джулиард“ в Ню Йорк, но скоро напуска и прави професионалния си дебют в бибоп квинтета на саксофониста Чарли Паркър от 1944 до 1948 година. Малко след това той записва за „Кепитъл Рекърдс“ албума Birth of the Cool, който изиграва ключова роля за появата на течението кул джаз. В началото на 50-те години Майлс Дейвис прави едни от първите записи на хард боп за „Престиж Рекърдс“, но го прави небрежно, заради пристрастяването си към хероина. След завръщането си с успешно участие на Нюпортския джаз фестивал през 1955 година, подписва дългосрочен договор с „Кълъмбия Рекърдс“ и през 1957 година записва албума 'Round About Midnight.[4] Това е първото му сътрудничество със саксофониста Джон Колтрейн и басиста Пол Чембърс, основни участници в секстета, който ръководи в началото на 60-те години. През този период той редува оркестрални сътрудничества с аранжора Гил Евънс, като Sketches of Spain (1960), и бендови записи, като Milestones (1958) и Kind of Blue (1959).[5] Последният остава един от най-популярните джаз албуми на всички времена,[6] като само в Съединените щати са продадени над 4 милиона копия.
Майлс Дейвис прави няколко промени в състава на групата си по време на записите на Someday My Prince Will Come (1961), концертите в „Блекхоук“ и Seven Steps to Heaven (1963), нов успех сред широката публика, в който се включват басистът Рон Картър, пианистът Хърби Ханкок и барабанистът Тони Уилямс.[5] След включването и на саксофониста Уейн Шортър към новия квинтет през 1964 година,[5] той се насочва към поредица от по-абстрактни записи, често композирани от членове на групата, включвайки се във формирането на постбоп жанра с албуми, като E.S.P. (1965) и Miles Smiles (1967).[7] През 70-те години той експериментира с рок, фънк, африкански ритми, появяващата се електронна техника и постоянно променящ се състав от музиканти, сред които клавириста Джо Завинул, барабаниста Ал Фостър и китариста Джон Маклафлин.[8] Този период, започнал с албума In a Silent Way (1969) и завършил с концертния запис Agharta, е най-спорният в кариерата му, като отчуждава или предизвиква мнозина в джаз средите.[9][10] Търговски успешният албум от 1970 година Bitches Brew допринася за възраждането на популярността на жанра през следващото десетилетие.[11]
След петгодишно прекъсване, заради здравословни проблеми, Дейвис подновява кариерата си през 80-те години, ангажирайки по-млади музиканти и включвайки поп елементи в албуми като The Man with the Horn (1981) и Tutu (1986). Макар критиците често да не са във възторг, десетилетието му донася ной-големите търговски успехи. Той свири пред изцяло разпродадени зали по целия свят, изявявайки се също в изобразителното изкуство, киното и телевизията, до смъртта си през 1991 година, предизвикана от съвместния ефект на инсулт, пневмония и дихателна недостатъчност.[12]
През 2006 година Майлс Дейвис е включен в Залата на славата на рокендрола, която го описва като „една от ключовите фигури в историята на джаза“.[13] Списание „Роулинг Стоун“ го определя като „най-почитаният джаз тромпетист на всички времена, както и един от най-значимите музиканти на XX век“.[12]