Льо Корбюзие
From Wikipedia, the free encyclopedia
Льо Корбюзие (на френски: Le Corbusier), с истинско име Шарл Едуар Жанре-Гри, е швейцарско-френски архитект, дизайнер, урбанист, писател и художник.
Льо Корбюзие Le Corbusier | |
швейцарско-френски архитект | |
Льо Корбюзие през 1933 г. | |
Роден | Шарл Едуар Жанре-Гри
6 октомври 1887 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Рокбрюн Кап Мартен, Франция |
Националност | Швейцария Франция (от 1930) |
Работил | Архитект, дизайнер, урбанист, писател, художник |
Архитектура | |
Направление | Модернизъм |
Период | 1914 – 1965 г. |
Известни творби | Вила „Савоа“ Къща „Ла Рош“ „Сите радийоз“ |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Льо Корбюзие в Общомедия |
Роден е на 6 октомври 1887 г. в Ла Шо дьо Фон във френскоезичния кантон Ньошател и умира на 27 август 1965 г. Той е един от пионерите на така наречената модерна архитектура. Става френски гражданин през 1930 година. Кариерата му се простира върху пет десетилетия, като негови сгради са построени в Европа, Индия, Русия, Северна и Южна Америка. Приема псевдонима Льо Корбюзие през 1920-те. Умира в Кап Мартен, Франция, на 27 август 1965 година.
Льо Корбюзие формулира своите пет принципа на модерната архитектура, на които остава верен до края на живота си. Първият принцип са колоните – той отделя самата къща от земята чрез няколко носещи колони. Вторият принцип са градините – той също така използва градини върху покрива на сградите („небесни градини“) и по този начин освобождава голяма част от вътрешното пространство. Третият принцип са по-малко на брой носещи стени. Четвъртият принцип е широкото остъкляване – характерно за неговата архитектура е понякога почти пълното остъкляване, и то вертикално, а не хоризонтално. Последният, пети принцип е свободната фасада – външните стени, освободени от своята носеща функция, могат въобще да изчезнат при нужда.
По думите на Льо Корбюзие „архитектурата е изкуство, което кара опорите да пеят“.[1]