Лоренцо Лото
From Wikipedia, the free encyclopedia
Лоренцо Лото (на италиански: Lorenzo Lotto; * 1480, Венеция, Венецианска република, † , 1556/1557, Лорето (Марке)) е италиански художник от периода на Късния ренесанс.
Лоренцо Лото Lorenzo Lotto | |
венециански художник | |
Автопортрет на Лоренцо Лото | |
Роден | 1480 г.
|
---|---|
Починал | 1556 г. (76 г.)
|
Националност | венецианец |
Стил | живопис |
Период | Зрял ренесанс |
Академия | Венецианска школа |
Джовани Белини | |
Лоренцо Лото в Общомедия |
Той е сред основните представители на Венецианския ренесанс от началото на XVI век, макар че оригиналният характер и антиконформизмът го довеждат до маргинализация във Венеция, доминирана от Тициан. Това го подтиква да предприеме пътувания в райони като Бергамо и Марке, считани за периферни на големите художествени центрове.
Животът на Лоренцо Лото често е белязан от неспокойствие поради невъзможността да се поддаде на компромиси в художествената и духовна сфери. Никога не търси лесен успех и поради това многократно се оказва в икономически затруднения. Вместо да предаде идеалите си, той предприема живот на скитник, в търсене на клиенти, които биха могли да го разберат и оценят.
След кратък период на слава той бива забравен, а във Венеция дори е подиграван. След векове на забрава фигурата му е преоткрита в края на XIX век от великия изкуствовед Бърнард Беренсън, който проследява маршрутите и скитанията му, като постепенно разкрива отличен ренесансов художник, за когото пише: „За да разбереш добре 16 век, познаването на Лото е толкова важно колкото и познаването на Тициан“