Класическа китара
From Wikipedia, the free encyclopedia
Класическата китара, също наричана Испанска китара е музикален инструмент от групата на струнните инструменти. Тя е от семейството на лютните. Подобни инструменти са открити 2000 години пр. Хр. Преди да добие съвременния си вид, китарата търпи редица промени. Добавят се и се премахват струни, модифицира се формата, тялото, грифа. В Европа китарата е пренесена от маврите през VIII в. В съвременния си вид съществува от втората половина на 17 век.
Названието „класическа китара“ е неясно и объркващо тъй като може се отнася до поне три различни понятия:
- Техника на изпълнение – звукът се извлича от отделните струни, използвайки ноктите или върховете на пръстите на ръката.
- Репертоар – всеки репертоар може да бъде (и е), изпълняван на класическа китара. Както и при всеки друг инструмент не може да се направи стриктно разделение по такъв признак. Отделно от това изпълнителите на класическа китара много често изпълняват произведения композирани за най-различни други инструменти.
- Форма, конструкция и материали – тези параметри на съвременните класически не са претърпели съществени промени от началото на 20 век, когато в употреба навлизат струните от найлон.
Класическата китара има шест струни с основен строй – e1, b, g, d, A, E (ми от първа октава, си, сол, ре от малка октава, ла, ми от голяма октава). Известни са многобройни експерименти с добавяне на струни, като например десетструнната китара на Фердинандо Карули, но никой от тях не е получил широко разпространение с изключение на популярната през 18 – 19 век в Русия седемструнна китара.