Кабала
From Wikipedia, the free encyclopedia
Кабалата (от иврит: קַבָּלָה – „получаване“) е религиозно-мистична традиция,[1] окултно и езотерично течение в юдаизма.[2][3] Появява се през 12 век[3] и се разпространява през 16 век.[4] Като цяло кабала почива върху специфично тълкувание на текстовете на Тора (петте книги на Мойсей или Закона в Стария завет), в съвременните си преводи и публикации на български език книгите са известни като „Битие“, „Изход“, „Левит“, „Числа“ и „Второзаконие“. При своето тълкувание на тези текстове кабала се спира върху „особения мистичен смисъл“ на значението на буквалния прочит на думите. Според изследователите, които не са пряко свързани с кабала като традиция, тя се е зародила като древно гадателско изкуство, което постепенно е прераснало в огромна религиозно-философска окултна система. Последователите на кабала смятат, че тя е шифърът, който мистично разкрива смисъла и значението на Словото Божие. „Зохар“ (The Zohar) е най-важната книга, обясняваща Библията дума по дума и посланията ѝ. Съществуват кабала центрове по цял свят, най-големият е в Лос Анджелис.