Йонийско въстание
From Wikipedia, the free encyclopedia
Йонийското въстание (на гръцки: Ιωνική Επανάσταση) е бунт на малоазийските и кипърските гърци по време на персийското управление, което трае между 499 и 493 г. пр. Хр. Основната причина за недоволство е тиранията на Персия, особено действията на двама тирани от Милет, Хистией и Аристагор.
Йонийско въстание | |||
Гръко-персийски войни | |||
Място и основни събития във въстанието (по Херодот) | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 499–493 г. пр. Хр. | ||
Място | Мала Азия и Кипър | ||
Резултат | решителна персийска победа | ||
Територия | Персия възстановява контрола си върху Мала Азия и Кипър | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Йонийско въстание в Общомедия |
Те В крайна сметка въстанието завършва с победа на персийците в морската битка при Ладе (494 г. пр. Хр.)
Йонийските градове са под персийска власт от около 540 г. пр. Хр., и се управляват от местни тирани, назначени от персийския сатрап в Сарди. През 499 г. пр. Хр. тиранът на Милет Аристагор организира заедно с персийския сатрап Артаферн военна експедиция за завладяване на остров Наксос. Експедицията е неуспешна и опасявайки се, че ще загуби поста си, Аристагор решава да вдигне цяла Йония на бунт срещу персийския цар Дарий.
Отначало успехът е на страната на въстаналите. През 498 г. пр. Хр., с подкрепата на войници от Атина и Еретрия йонийците се отправят към Сарди, нападат го и го опожаряват. При завръщането си към Йония обаче са настигнати от персийска армия и разбити при Ефес (498 г. пр. Хр.). Това е единствената нападателна акция на йонийците, оттук нататък те са в отстъпление. През 497 г. пр. Хр. персийците организират атака в три посоки, но поради разпространението на бунта към Кария най-голямата армия, начело с Дарий, се насочва натам. Бунтовниците организират засада, при която унищожават цялата армия, включително командирите Даврис и Аморг. Персите спират настъплението си и следващите две години (496 и 495 г. пр. Хр.) протичат относително мирно.
През 494 г. пр. Хр. персийците се прегрупират и се отправят право към центъра на размириците Милет. Йонийският флот се опитва да защити града откъм морето, но е разбит в битката при Ладе. Милет е обсаден и завладян от персите. Това на практика прекратява въстанието, след като и карийците слагат оръжие. През 493 г. пр. Хр. персийците покоряват един след друг останалите огнища на бунт по западното крайбрежие, след което е сключено мирно споразумение.
Йонийското въстание е първият военен конфликт между гърци и перси и става първа фаза от гръко-персийските войни. Макар и да си връща Мала Азия, Дарий се заклева да накаже Атина и Еретрия за подкрепата им за въстаниците. Нещо повече, той си поставя за цел да завладее цяла Гърция. През 492 г. пр. Хр. той организира първото нахлуване в Гърция.