История на Бразилия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Историята на Бразилия е обект на изучаване от историята, като се фокусира върху развитието ѝ и социалната организация на територията на Бразилия; обхващайки условно периода от пристигането на португалците до днес. Въпреки това, статията съдържа и информация за предисторията на Бразилия, т.е. периода, за който няма писмени сведения за дейностите, осъществявани от коренното население в Бразилия.
История на Бразилия |
---|
Колония (1500–1822)
Откриване на Бразилия · Договор от Тордесиляс · Писмо на Перо Вас ди Каминя · Захарна индустрия · Фактории · Сезмарии · Капитании · Колониален пакт · Иберийска уния · Французи · Холандци · Насау · Реакция · Изгонване · Бандейранти · Сертанизъм · Ентрадас и бандейрас · Трафик на роби · Киломбо и киломболи · Палмарис · Ганга Зумба · Зумби · Йезуитски мисии · Гуаранийска война · Цикъл на животновъдството · Маскати · Ембуабас · Златна треска · Капитация · Киломбо от Кампо Гранди · Дерама · Минаска конспирация · Баянска конспирация · Кариокска конспирация · Отваряне на пристанищата · Трансфер на португалското кралско семейство в Бразилия
Педро I · Фико · Независимост · Първа бразилска империя · Еквадор · Цисплатин · Абдикация · Регентство · Ато адисионал · Балаяда · Сабинада · Кабанада · Кабанажен · Малеси · Фароупиля · Педро II · Пълнолетие · Втора бразилска империя · Либерали · Прайейра · Мауа · Кристи · Агире · Орибе и Росас · Парагвайска война · Кашиас · Озорио · Аболиционизъм · Републиканци
Република (1889–Днес)
15 ноември · Деодоро · Флориано · Република на сабята · Стара република · Бунтове · Коронелисмо · Олигархии · Кафе с мляко · Политика на губернаторите · Канудос · Военноморско въстание · Федералистка революция · Каучукова треска · Акри · Контестадо · Тенентисти · Въстание на осемнадесетте · Революция от 1923 · Въстание в Сао Пауло · Колона Престис · Революция от 1930 · Конституционална революция от 1932 · Ера Варгас · Интегрализъм · ANL · Комунистическо въстание · Нова държава · Бразилски експедиционен корпус · Популистки период · Атентат на улица Тонелеро · Жуселино Кубичек · Целеви план · Основни реформи · Митинг на реформите · Преврат · Военен режим · Стачки на работниците · Диретас жа · Нова република · Плано реал
Маниока · 1824 · 1891 · 1934 · 1937 · 1946 · 1967 · 1988
Списъци
Столици | Управители | Крале | Президенти | Министър-председатели | Депутати | Сенатори | Външни министри | Колониални губернатори | Политически семейства
По тематика
Военни конфликти | Икономическа | Военна | Културна | На образованието | Колонизация | Робство | Индустриализация | Трудово законодателство
|
Избори |
Регионални |
Общи |
Първият европеец стъпил на земята, позната днес като Бразилия е испанецът Висенте Янйес Пинсон на 16 януари 1500.[1][2] Въпреки това, днес Бразилия се смята за официално открита на 22 април 1500 от португалския губернатор Педру Алвареш Кабрал, който командвайки флота, пътуващ за Индия, акостирал край южния бряг на Баия, конкретно в град Порту Сегуру (в превод – „Сигурно Пристанище“),[3] по-точно в района на Червената корона,[4] където бива проведена първата меса (католическа литургия) в Бразилия.[5] От 1530 г. Португалската корона въвежда колонизационна политика, първоначално с наследствени капитании, след това с централно управление, основано през 1548.
В края на седемнадесети век се откриват богати залежи от злато в настоящите щати Минас Жерайс,[6] Гояс и Мату Гросу, което е било от решаващо значение за уреждане на вътрешните работи на Бразилия. През 1789 г., когато Португалската корона обявява началото на т.нар. Дерама (Derrama) – нов начин за събиране на предполагаеми просрочени данъци от народа, във Вила Рика (днес Ору Прету) избухва Минаското въстание. Бунтът не успява и през 1792 г. един от неговите водачи, Тирадентис бива обесен.[7]
В началото на деветнадесети век, с трансфера на португалското кралско семейство в Бразилия, бягащо от войските на Наполеон Бонапарт, регента Жуау VI отваря пристанищата на страната, позволява работата на заводите и бива основана Централната банка на Бразилия. По този начин страната става „Обединено кралство Португалия, Бразилия и Алгарве“ и Жуау VI, бива коронясан. Скоро след това той се завръща в Португалия, оставяйки най-големият си син, Педру I, като законен владетел на страната.
На 7 септември 1822 г., Дом Педру обявява независимост и управлява до 1831 г., когато е наследен от сина си, Дом Педру II, който тогава е бил пет годишен.[8] През 1840, вече на 14 години дом Педру II е обявен за пълнолетен и коронясан за император през следващата година. В края на първото десетилетие на Втората империя, режимът се стабилизирал. Въстанията в провинциите биват обуздани и последното голямо въстание, Прайейра (Praieira), е потушено през 1849. През същата година императорът премахва търговията с роби. Постепенно европейските работници имигранти ги заменят като работна сила.[9] В геополитически контекст, Бразилия се съюзява с Аржентина и Уругвай, и води война срещу Парагвай. В края на конфликта, почти две трети от населението на Парагвай е убито. Участието на негри и метиси в бразилската армия в Парагвайската война дава голям тласък на аболиционисткото движение и на упадъка на монархията. Малко след това, през 1888 г., принцеса Изабел, дъщеря на Дом Педру II, подписва т. нар. Златен закон, по силата на който се премахва робството. С този акт, оставяйки бившите робовладелци без обезщетения, бразилската империя губи последните си поддръжници.[6]
На 15 ноември 1889 г., е провъзгласена републиката от маршал Мануел Деодору да Фонсека и се дава началото на републиканския период, познат като „Старата република“, до 1930 г. когато идва на власт Жетулиу Варгас. Оттогава, Бразилия навлиза в период на индустриализация и участва във Втората световна война, на страната на САЩ; 20 години след края на войната, под ръководството на ген. Кастелу Бранку е извършен военен преврат, бидейки назначен за президент.
Военният режим, под предлог за борба с подривна дейност и корупцията, ограничава основни конституционни права, медиите биват подложени на преследване и цензура, премахва политическите партии и създава система на двупартийност. След края на военното управление, федерални депутати и сенатори, през 1988 г., провеждат национално учредително събрание, което обнародва новата Конституция, която разширява правата на физическите лица. По този начин в страната е възстановена демокрацията,[6][10] постига важен икономически напредък[11] и все повече и по-активно участва на международната сцена.