Индоевропейци
From Wikipedia, the free encyclopedia
Индоевропейци, в немскоезичната историография „индогермани“ (Indogermanen), е сборно наименование за всички исторически и съвременни народи, които говорят един от индоевропейските езици. Смята се, че всички тези народи имат родствен етнически произход.
Праиндоевропейците са се формирали като културна и етническа общност в Предна Азия, най-вероятно в Черноморските райони, около V хилядолетие пр.н.е. Оттогава нататък праиндоевропейските племена започват да се разселват в различни посоки и с времето се обособяват в отделни народи със специфични езици, култура и вярвания.
Антропологията е установила няколко големи вълни на индоевропейско разселване. В Европа първите индоевропейски инвазии се свързват с т.нар. курганни култури и започват от степите на Източна Украйна.
Праиндоевропейците живеели в патриархални племенни общности, с полуномадски начин на живот. Те се изхранвали от скотовъдство. Особено важно за последвалото им развитие било опитомяването на коня и използването му като ездитно животно. Индоевропейските общини били управлявани от племенен вожд, който също така имал и религиозни функции и бил подпомаган от жреческа гилдия. Всяка община била съставена от няколко рода, всеки от които имал свой старейшина начело. Воинската гилдия се състояла от млади неангажирани мъже, без имущество, които често символизирали тотемистични представи и били асоциирани с вълци или кучета.