Имунна система
From Wikipedia, the free encyclopedia
Имунната система е съвкупност от множество биологични структури и процеси в организма, предпазващи го от болести. За да функционира правилно, имунната система трябва да разпознава широк кръг от агенти, наричани патогени – от вируси до хелминти, и да ги различава от собствената здрава тъкан на организма. При много видове имунната система може да се раздели на обособени подсистеми, например на вродена и придобита или на хуморална и клетъчна. При човека кръвно-мозъчната и други подобни бариери отделят периферната имунна система от невроимунната система, защитаваща главния мозък.
Патогените могат бързо да еволюират и да се адаптират, като по този начин избягват разпознаването и неутрализацията си от имунната система, но от друга страна са се развили и различни защитни механизми за разпознаване и неутрализиране на патогени. Дори простите едноклетъчни организми, като бактериите, имат рудиментарна имунна система под формата на ензими, предпазващи ги от бактериофагни инфекции. Други прости имунни механизми се развиват в ранните еукариоти и продължават да се използват от техни съвременни потомци, като растенията и насекомите. Такива са фагоцитозата, антимикробните пептиди (дефензини) и комплемента. Челюстните, включително хората, имат още по-усложнени защитни механизми,[1] включително способността да се адаптират с времето, за да разпознават по-ефективно определени патогени. Придобитият или адаптивен имунитет създава имунологична памет след първоначална реакция на даден патоген, което води до подобрена реакция при последващ сблъсък със същия патоген. Този процес на придобит имунитет е основа на ваксинацията.
Разстройствата на имунната система могат да доведат до автоимунни заболявания, възпалителни заболявания и рак.[2] Имунодефицитът се появява, когато имунната система е по-слабо активна от нормалното, което води до повтарящи се и животозастрашаващи инфекции. При хората той може да бъде резултат от генетично разстройство, като тежък комбиниран имунодефицит, от придобито състояние, като синдром на придобитата имунна недостатъчност, или от използването на имунопотискащи медикаменти. Обратно, автоимунитетът е резултат от свръхактивна имунна система, нападаща нормалните тъкани, като че ли те са чужди организми. Чести автоимунни болести са автоимунен тиреоидит, ревматоиден артрит, захарен диабет тип 1 и лупус.