Жак-Луи Давид
френски художник / From Wikipedia, the free encyclopedia
Жак-Луи Давид (на френски: Jacques-Louis David) е френски художник, значим представител на неокласицизма.[3]
Жак-Луи Давид Jacques-Louis David | |
френски художник | |
Роден | |
---|---|
Починал | 29 декември 1825 г. (77 г.)
|
Погребан | Евере, Белгия |
Националност | Франция |
Учил в | Парижки университет |
Кариера в изкуството | |
Стил | неокласицизъм |
Жанр | историческа живопис,[1] портрет,[2][1] пейзажна живопис[1] |
Направление | живопис |
Известни творби | „Клетва на Хорациите“ „Наполеон на прохода „Сан Бернар““ |
Семейство | |
Подпис | |
Жак-Луи Давид в Общомедия |
През 1780-те години неговите исторически картини отбелязват промяна във вкусовете от фриволността на рококо към по-класическа сдържаност и строгост, съответстващи на обществената атмосфера през последните години на „Стария режим“.
По-късно Жак-Луи Давид става активен поддръжник на Френската революция и приятел на Максимилиан Робеспиер, като се превръща във фактически диктатор в сферата на изкуството по време на Първата република. Изпратен в затвора при падането от власт на Робеспиер, след своето освобождаване той се сближава с поредното правителство, това на Наполеон I. Давид има голям брой ученици, с което оказва силно влияние върху френското изкуство на 19 век. Един от тях е Жан Огюст Доминик Енгър.