Екатерина II
императрица на Русия / From Wikipedia, the free encyclopedia
Екатерина II (на руски: Екатерина II), родена София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст (на немски: Sophie Auguste Friederike von Anhalt-Zerbst-Dornburg), с православно име Екатерина Алексеевна[1] (на руски: Екатерина Алексе́евна), още приживе известна като Екатерина II Велика е императрица и самодържица на Русия от 1762 г. до смъртта си.
Екатерина II Алексеевна | |
Императрица и самодържица всерусийска | |
Портрет на Екатерина II, худ. Йохан Баптист фон Лампи, 1780-те г., Музей на историята на изкуството, Виена | |
Лични данни | |
---|---|
Управление | 28 юни* (9 юли)* 1762 – 6* (17) ноември* 1796 |
Коронация | 22 септември* (3 октомври*) 1762 |
Пълно име | Екатерина Алксеевна (православно) София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст (по рождение) |
Други титли | Княгиня на Анхалт-Цербст Херцогиня на Курландия и Семигалия Херцогиня на Холщайн-Готорп (по рождение) |
Кръщене | 1744 г. |
Родена | 21 април* (2 май*) 1729 Шчечин, Кралство Прусия |
Починала | 17 ноември 1796 Зимен дворец, Санкт Петербург, Руска империя |
Погребана в | Св. св. Петър и Павел, Санкт Петербург |
Предшествана от | Петър III |
Наследена от | Павел I |
Подпис | |
Отличия
| |
Семейство | |
Бракове | Петър III Станислав Август Понятовски Григорий Потьомкин |
Потомци | Павел I Петрович Анна Петровна Алексей Григориевич |
Династия | Холщайн-Готорп-Романови (по брак) Аскани (по рождение) |
Баща | Кристиан Август фон Анхалт-Цербст |
Майка | Йохана Елизабет фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп |
Герб | |
Екатерина II Алексеевна в Общомедия |
Дъщеря е на принцесата на Шлезвиг-Холщайн-Готорп и княза на Анхалт-Цербст, Екатерина II идва на власт в резултат на дворцов преврат, който сваля от престола нейния непопулярен съпруг Петър III.
Епохата на Екатерина II е белязана от максималното поробителство на селяните и всестранното разширяване на привилегиите на благородническото съсловие.
При Екатерина Велика границите на Руската империя са значително разширени на запад (Поделби на Жечпосполита) и на юг (анексиране на Новорусия, Крим и отчасти Кавказ).
Системата на управление при Екатерина II е реформирана за пръв път след управлението на Петър I.
В културно отношение Русия най-накрая се превръща в една от водещите европейски сили, като значителна заслуга за това има самата императрица, която е любител на литературната дейност, събирайки шедьоври на живописта и кореспондирайки си с френски просветители. Като цяло политиката на управление на Екатерина II Алексеевна често е наричана „Златен век“ и е сочена като пример за просветен абсолютизъм.
Пълната титла на императрица Екатерина II е С Божията милост, Ние, Екатерина Втора, императрица и самодържица всерусийска, московска, киевска, владимирска, новгородска, царица казанска, царица астраханска, царица сибирска, господарка псковска и велика княгиня смоленска, княгиня естландска, лифландска, карелска, тверска, югорска, пермска, вятска, българска[lower-alpha 1] и други, господарка и велика княгиня новгородска, на ниските земи, черниговска, рязанска, ростовска, ярославска, белозерска, удорска, обдорска, кондийска и на всички северни земи, повелителка и господарка на иверските земи, на карталинските и на грузинските царе и на кабардинските земи, на черкаските и на горските князе и на други, наследствена господарка и притежателка.[2]